Приближи се с танцова стъпка към стената и чувствено се отърка в нея. Хамънд се засмя:
— Божествено.
Тя отпусна ръце и го изгледа намръщено.
— Радвам се, че мислиш така. Хамънд, защо не станем любовници?
— Кой номер ще бъда в списъка?
— Майната ти! — Той се засмя, но Дейви още повече се намръщи. — Как можа да кажеш нещо толкова подло, когато дори нямам гадже за собствения си купон?
— Къде е масажистът?
— Сандро? Наложи се да го разкарам.
— След неделя? Много си бърза.
— Знаеш, че когато ми хрумне нещо, не се двоумя.
— Не ти хареса как пипа?
В отговор на наглата му шега Дейви саркастично се захили.
— Болна тема?
— Не, за бога! Нищо сериозно. Просто беше добър в леглото. Пенисът му е доста по-голям от мозъка.
— Мечта за всяка жена.
— За известно време може би. Но започнах да се отегчавам.
— А за теб скуката е най-голямото зло.
— Точно така. — Тя погледна компанията долу и въздъхна: — а сега скучая. — Хвана ръката му. — Ела, искам да ти покажа нещо.
Поведе го по коридора към спалнята си. Тръшна вратата и когато музиката заглъхна, се облегна и блажено затвори очи.
— Достатъчно. Главата ми ще се пръсне.
— Не можеш да изоставиш гостите си, Дейви.
— Само шепа от онези хора ме познават. Останалите просто търсеха развлечения и надушиха, че тук има купон. Няма значение дали ще бъда сред тях или не. Освен това всички са пияни почти до забрава. — Прекоси стаята и докато вървеше, събу високите сандали и остави чашата си на масичката до дивана. — Искаш ли още едно?
— Не, благодаря.
Взе запотената чаша от ръката му и я сложи до своята. Това, което се случи след миг, истински го изненада. Дейви хвана ръцете му, постави ги на голата си талия, повдигна се на пръсти и го целуна. Повтори движението, с което преди малко бе завършила танца си — не толкова артистично, но още по-съблазнително, триейки тялото си в неговото.
Той рязко извърна глава и се отдръпна назад.
— Какво правиш?
— Нима не се досещаш?
Дейви обгърна врата му и се опита отново да го целуне, но Хамънд не отвърна. Тя се отдръпна и го погледна с нескрито разочарование.
— Значи отказваш?
— Недей, Дейви.
— Защо, по дяволите? Щом не можеш да чукаш една стара приятелка, с кого би го направил?
— Искаш да кажеш — с коя.
Дейви се усмихна широко и отново сви устни, но Хамънд извърна глава.
— Вече не сме деца, Дейви. Преминали сме възрастта на експериментите.
— Ще бъде прекрасно — съблазнително обеща тя. — Много по-хубаво от първия път.
— Не се и съмнявам. — Усмихна й се и леко притисна талията й, преди да отмести ръце от нея. — Но не мога.
— Искаш да кажеш, че не желаеш.
— Да.
— Господи! — простена Дейви. Бавно плъзна ръце по гърдите му и ги задържа върху колана му, преди да ги отпусне. — Кажи ми, че не е истина.
— Кое?
— Влюбен си в нея.
Хамънд затаи дъх.
— Как разбра?
— О, стига, Хамънд! От месеци се говори, че вие двамата не сте само колеги.
— Със Стефи! — извика той, не успявайки да скрие облекчението си. — Значи говориш за Стефи.
Дейви озадачено вдигна глава.
— А за коя друга?
По-безопасно бе да признае за връзката си със Стефи, отколкото да отговори на въпроса й.
— Имахме връзка, но приключи.
— Би ли се заклел?
Очите й подозрително се присвиха.
— Честна скаутска!
— Е, не мога да ти опиша колко се радвам да го чуя. В неделя вечерта ти дадох достатъчно възможности да кажеш някоя лоша дума за мис Мъндел. Ти не го направи и реших, че слуховете са верни. Бях смаяна. Искам да кажа, Хамънд с какво те привлече тя? Тази жена не притежава нито стил, нито чувство за хумор, а е толкова недодялана, та бих се обзаложила, че е отраснала на село.
Хамънд се засмя:
— Ти си непоправима снобка. Съвсем не си бунтарката, за която искаш да те смятат.
Тя зае надменна поза.
— Има неща, които са непростими.
— И липсата на стил е едно от тях.
— Но проявяваш интерес към някоя жена, нали? — изненадващо попита Дейви. — Не се опитвай да отричаш, защото знам, че съм права.
Отговорът му бе уклончив.
Дейви ядосано сложи юмруци на хълбоците си.
— Можеше да се насладиш на това — говореше за стройното си тяло, — сама ти се предложих, без никакви задръжки, а ти ме отблъсна. Значи или си станал гей, или си хлътнал по друга жена, или напълно съм загубила сексапила си и е най-добре още тази нощ да се самоубия. Кое от трите неща?
— Е, добре. Не съм станал гей и не си загубила сексапила си.
Тя не възкликна тържествуващо: „Видя ли, че познах!“ или „Не можеш да ме измамиш, Хамънд Крос!“. Вместо това каза тихо и сериозно: