— Така си и помислих. Кога се запозна е нея?
— Наскоро.
— Ново лесно завоевание? Или е по-специална?
Хамънд остана загледан в нея за миг, докато се двоумеше дали да излъже. Преди връзката си със Стефи бе излизал с много жени, но с никоя не бе издържал дълго. Беше известен в целия окръг като виден ерген, богат по наследство и с многообещаваща кариера. Множество неомъжени жени дръзко му предлагаха компанията си. Бъдещите тъщи го намираха за отлична партия.
Майка му често му представяше дъщери и племенници на свои приятелки: „Тя е прекрасна млада дама от добро семейство.“ „Наследница е на стар род от Джорджия. Родителите й се занимават с дърводобивен бизнес. Или притежават компания за производство на автомобилни гуми. Нещо подобно.“ „Чудесно момиче. Мисля, че двамата имате много общи неща.“ Може би един небрежен отговор щеше да убеди Дейви, че става дума за поредната кандидатка и нищо по-сериозно.
Но Дейви бе най-старата му приятелка, а и вече му бе омръзнало да лъже и увърта. Седна на ръба на дивана и притисна ръце между коленете си. Леко се прегърби.
— Господи! — каза тя и взе чашата си. — Нима е толкова трагично?
— Не е лесно завоевание. Колкото до другия въпрос — дали е по-специална, все още не знам.
— Твърде рано ли е да се каже?
— Положението е сложно.
— Да не би да е омъжена?
— Не.
— Тогава какво сложно има?
— По-лошо. Невъзможно е.
— Не разбирам.
— Не мога да говоря за това, Дейви.
Думите му прозвучаха по-рязко, отколкото би искал, но навярно тонът не остави у нея и следа от съмнение колко чувствителен е на тази тема.
Във всеки случай тя отстъпи:
— Добре. Но ако имаш нужда от приятел…
— Благодаря. — Хамънд хвана ръката й, отмести гривните и целуна китката й. След това вяло прокара пръст по линиите, гравирани върху една гривна, и попита: — Какво ме издаде?
— Държането ти.
Той внезапно пусна ръката й.
— Как се държа?
— Като че ли са издали заповед за масова кастрация и наближава твоят ред. — Дейви отиде до подвижното барче н си направи коктейл. — В мига, когато те видях на погребението вчера, разбрах, че нещо те мъчи. С кариерата ти — донякъде благодарение на мен — всичко върви страхотно. Затова реших, че страдаш от любовна мъка.
— Тръпки ме побиват при мисълта, че съм така прозрачен.
— Успокой се. Може би никой друг не е забелязал. Освен че те познавам толкова добре, съвсем не са ми чужди симптомите на тази странна болест, наречена любов.
Хамънд повдигна вежди.
— Не вярвам.
— Хм.
— Никога не си ми казвала.
— Завърши зле. Тъкмо се опитвах да се съвзема онова лято, когато бяхме заедно на сватбата. Сватба — каза тя с огорчение, — точно атмосферата, от която се нуждаех, за да се почувствам истински нещастна. Затова на предсватбените тържества се държах като идиотка. И затова се нуждаех от приятел в онази вечер. Много близък приятел — добави Дейви с нежна усмивка, на която той отвърна. — Малкото ни прегрешение в плувния басейн възвърна самочувствието ми.
— Радвам се, че съм успял да помогна.
— Успя — и още как.
Усмивката на Хамънд бавно изчезна.
— Нямах представа за това, Дейви. Добре си го прикривала. Какво се случи?
— Запознахме се в университета. Той бе син на пастор. Можеш ли да повярваш? Аз и синът на един проповедник. Беше истински джентълмен. Умен. Чувствителен. Не се отнасяше с мен като с уличница и колкото и да ти е трудно да повярваш, когато бях с него, не се държах като такава.
Тя допи питието и си наля ново.
— Но естествено вече си бях създала име. Преди да го срещна, бях спала с половината момчета в общежитието и дори бях имала кратко приключение с един от преподавателите ми. Като по чудо, той бе в блажено неведение за репутацията ми. Но на някои от бившите ми приятели им хрумнало да се пошегуват, като му кажат. — Дейви отиде до прозореца и се загледа навън през процепите в капаците. — Беше отличник. Сред първите по успех. Много старателен. Не излизаше често. Затова повечето му колеги не го харесваха. Доставяше им удоволствие да му се подиграват. Правеха го от завист. Не са спестили нито една подробност. Дори му показали снимки от купон, на който бях една от най-дръзките. Когато разбрах, че е узнал истината за мен, бях отчаяна. Помолих го да ми прости, да се опита да прояви разбиране. Да повярва, че откакто съм е него, съм се променила. Но отказа дори да ме изслуша.
Дейви се наведе напред и опря чело до прозореца. — Същата вечер, за да ме нарани, той спа с друго момиче. И тя забременя.