Остана така неподвижна, че дори гривните й престанаха да дрънчат.
— От морална и религиозна гледна точка и дума не можеше да става за аборт. Дори не би му хрумнало да постъпи по друг начин, вместо да стори това, което е редно. И той се ожени за момичето. Колкото и да е странно, Хамънд, тогава го обикнах още по-силно. Толкова исках аз да бъда майка на децата му.
Хамънд изчака, докато се увери, че е свършила. Едва когато тя отново се раздвижи, за да повдигне чашата към устните си, каза:
— Имаш ли вести от него?
— Да.
— Все още ли е женен?
— Не.
— Виждали ли сте се?
Дейви се обърна с лице към него.
— Вчера. На погребението на Лут. Седеше на последния ред със Стефи Мъндел. Все още малко хора го харесват.
Когато направи връзката между нещата, които току-що бе чул, Хамънд загуби ума и дума. Без да издаде звук, устните му произнесоха името: „Рори Смайлоу?“
Тя унило се засмя:
— Няма правило в кого да се влюбиш, нали?
Хамънд прокара пръсти през косата си.
— Нищо чудно, че толкова мразеше Лут. Първо заради сестра си. А след това и заради теб.
— Всъщност беше по-различно. Лут се ожени за Маргарет няколко години по-късно. Спомням си кога Рори се премести в Чарлстън, за да започне работа в полицейския участък. Прочетох за това във вестника. Исках да му се обадя, но гордостта ми не позволи. Съпругата му умря при раждане. И детето бе мъртво. — Няколко секунди остана замислена за иронията на съдбата. — Родителите им бяха починали и той бе поел отговорността за Маргарет. Доведе я тук със себе си. Постъпи на работа като чиновничка в съда. Занимаваше се с областните регистри и подобни неща. Там се запозна с Лут. Не бях изненадана, че започнаха да излизат заедно, след като тя му направи услуга — даде му копие от описа на нечие имущество или нещо подобно.
— И аз не бих се изненадал — отбеляза Хамънд. — Чух, че бракът им бил истински кошмар.
— Маргарет беше емоционално лабилна. Определено не биваше да се обвързва с копеле като Лут. — Тя пресуши чашата си. — Понякога не издържах, преглъщах гордостта си и уж случайно, намирах повод да се срещна с Рори. Но той ме отминаваше с безразличие, сякаш никога не сме се познавали. Бях наранена, Хамънд. И изпълнена е гняв. Затова след самоубийството на Маргарет започнах да преследвам Лут и не го оставих на мира, докато не се ожени за мен. Рори бе разбил сърцето ми. Опитах се да му отмъстя, като се омъжих за човека, когото той най-дълбоко презираше. — Тъжно добави: — Но по-скоро навредих на себе си, нали?
— Съжалявам, Дейви.
— Няма нищо — каза тя с престорена закачливост. — Все още съм привлекателна. Това — повдигна чашата — не унищожи красотата на мама. Изглежда прекрасно, както някога, и се надявам да съм наследила гена, който я правя неподвластна на алкохолния демон. Имам и доста пари. Когато отворят завещанието на Лут, ще притежавам още повече. Впрочем, като заговорихме за документи… — Тя пристъпи към старинното писалище и отвори чекмеджето под плота. — Увлякох се в тези спомени и едва не забравих. Виж какво открих, докато ровех из книжата на Лут. Написано е с неговия почерк. — Подаде му бледозелен лист за писмо. — Тази дата беше събота, нали?
Погледът на Хамънд се премрежи.
— Лут е записал твоето име и час — пет следобед. Струва ми се, че сте имали уговорка. Убедена съм, че ти не би искал никой да узнае.
Хамънд се втренчи в нея.
— Нали не мислиш…
Дейви се засмя:
— Хамънд, скъпи, по-скоро бих повярвала, че кремовете против целулит помагат, отколкото, че си способен да извършиш убийство. Нямам представа какво означава това и не искам да зная. Просто си помислих, че трябва да ти го дам.
Той погледна втората бележка на листа.
— Отбелязал е и друг час. Шест. Никакво име. Напомня ли ти нещо?
— Не. Но в официалния му бележник няма часове за срещи в събота с теб или с когото и да било.
Очевидно Лут си бе уговорил и друга среща след разговора им. „С кого ли?“, запита се Хамънд. Замислено сгъна малкия лист и го прибра в джоба си.
— Беше редно да го дадеш на Смайлоу.
— Спомняш ли си някога да съм постъпвала както е редно? — Дяволитата й усмивка стана печална. — От горчив опит зная, че е безполезно да се опитвам да нараня Смайлоу. Мисля, че няма начин човек да го накара да страда. — Усмивката й напълно изчезна. — Но не се чувствам длъжна и да му правя услуги.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
— Беше тук с мен снощи — изкрещя Елън Роджърс, за да надвика силната музика. — Седяхме на онази маса с часове и поръчахме по няколко питиета. Трябва да си спомните.
Барманът — привлекателен младеж с пригладени коси, вързани на конска опашка, и халка на веждата — я изгледа по начин, който недвусмислено й показа, че не би запомнил жена с нейната външност.