Поклати глава, въздъхна дълбоко и се извини.
— Вбесен съм, Лорета, но не биваше да изливам яда си върху теб.
— Имаш нужда от питие.
— Твоето решение за всички проблеми.
— Не за всички. Но това е най-бързото лекарство за лошо настроение.
Поръча му бърбън с вода.
След по-малко от минута Хамънд отпи първата глътка.
— Добре изглеждаш.
Тя се засмя, докато преглъщаше студената сода.
— Може би, като ме гледаш през дъното на чашата.
Значително се бе променила от понеделник. Беше доста по-добре сресана, а дрехите й бяха чисти и изгладени. С правилно сложен грим бръчките по лицето й не бяха така очевидни. Погледът й бе ясен и съсредоточен. Въпреки че се бе засмяла на комплимента му, той бе сигурен, че е поласкана.
— Просто съм малко по-чиста.
— Боядисала си косите си?
— Идеята беше на Бев.
— Добра е.
— Благодаря. — Преднамерено вдигна ръка и докосна новата си прическа. — Зарадва се, когато разбра, че имам работа. Казах й, че е само временна, но все пак беше доволна. Позволи ми да се върна в апартамента при едно условие… вечно поставя условия, като теб… да посещавам редовно сбирките на анонимните алкохолици.
— Как си?
— Ръцете ми треперят сутрин, но ще се оправя.
— Браво, Лорета! Чудесно — каза той и беше искрен. Замълча за миг, което бе знак да приключат с тази тема и да преминат към истинската причина за срещата. — Какво откри?
Тя му намигна.
— Златна жила. Заслужавам да ми предложиш работно място в прокуратурата. Или да бъда майка на децата ти.
— Толкова ли е ценно?
Хамънд остави чашата си. Бърбънът щеше да го замае след питието, което бе изпил у Дейви. Освен това имаше чувството, че сведенията, които ще получи, ще го разстроят и е по-добре да ги приеме с бистър ум.
— Имам информатор, чието име няма да ти кажа, истински компютърен гений…
— Нъкъл.
— Познаваш ли го?
— Помага и на мен. Той е информатор на всички.
— Подиграваш ли ми се? — попита Лорета, учудена и доста раздразнена.
— Значи си въвлякла и него?
— По дяволите! — възкликна тя и удари по масата. — Не мога да повярвам, че този малък негодник ме накара да се чувствам виновна за това, че извих ръката му и го подтикнах към компромис с професионалната етика.
— Нъкъл е ужасно продажен тип. Затова не се обърнах директно към него. Нямам му доверие.
Хамънд не се безпокоеше, че някой ще разбере за връзката му с ровенето в миналото на Алекс. Бе повярвал на Лорета, когато му се бе заклела, че по-скоро би позволила да отрежат езика й, отколкото да издаде тайната му. Но се запита дали и още някой не се е опитал да примами Нъкъл със същата цел.
— Когато се обърна към Харви, той знаеше ли нещо за случая?
— Стори ми се, че не. Но започвам да се съмнявам в него, както и в собствените си инстинкти. Защо?
Хамънд сви рамене:
— Любопитен съм дали и още някой не му е поръчал да направи проучване за доктор Лад.
— Например Стефи Мъндел?
— Или Смайлоу.
— Щом Харви работи за всички, мисля, че е възможно. Но честна дума, Хамънд, изглеждаше изненадан и доволен, че съм решила да го включа в разследването си.
Той кимна към плика под дясната й ръка.
— Да видим какво е надушил.
Лорета отвори пакета и извади няколко сгънати листа. Хамънд предположи, че са напечатани бележки. Лорета бе прегледала информацията толкова пъти, че почти я бе запаметила. Поглеждаше към записките само за да провери дали правилно е запомнила датите.
— Впечатляващо — промърмори Хамънд, когато тя изброи научните постижения на Алекс Лад, за повечето от които вече знаеше. Но облекчението, което изпита, трая кратко.
— Имай търпение. Все още не съм стигнала до хубавата част.
— Искаш да кажеш — до лошата?
— Миналото й в Тенеси съвсем не е така бляскаво.
— Какво е преживяла там?
— Какво ли не.
Разказа му какво е изровил Харви Нъкъл от недостъпните архиви за детството й. Не бе никак приятно за слушане. Когато Лорета свърши, бе изминал половин час и Хамънд съжали, че е изпил толкова уиски тази вечер. Беше почти сигурен, че ще повърне. Сега разбра какво бе имала предвид Алекс снощи, когато каза, че ще бъде разочарован и, че обясненията биха й причинили твърде много болка. Не желаеше да му се довери и той вече знаеше защо.
Лорета прибра листовете в плика и му го подаде с тържествуващо изражение.
— Не открих връзката между нея и Петиджон. Това си остава загадка.
— Мисля… мислех — поправи се той, — че е под достойнството й да има нещо общо с Лут. Очевидно съм се лъгал.