Тези мисли бяха толкова мрачни и завладяващи, че не бе на себе си. Беше загубил представа къде се намира. Страхуваше се за професионалното си оцеляване, а бе забравил, че трябва да се погрижи и за физическото. Когато стигна до уличката, в която бе паркирал колата си, отвори предната врата, без дори да провери дали всичко е наред.
Стреснат от внезапно движение зад себе си, бързо се обърна. Трескаво размаха ръце, готов да се отбранява.
Опомни се миг преди да удари Алекс.
— Какво, по дяволите! — Инстинктивно се огледа и едва сега осъзна колко страховита е обстановката. — Какво, по дяволите, правиш в този квартал?
— Проследих я дотук.
— Кого си проследила?
Зелените й очи гневно светнаха.
— Кого мислиш, Хамънд? Жената, която си наел да следи мен.
— По дяволите!
— И аз бих казала същото — разпалено заговори Алекс. — Стори ми се странно, че една и съща туристка два пъти в един и същи ден дойде да фотографира къщата ми. Първо сутринта и още веднъж малко след като вандалите на Смайлоу си тръгнаха. Следобед, докато се прибирах у дома от онзи унизителен разпит, се отбих в супермаркета. Тя също беше там и се преструваше, че любопитно разглежда дините. Тогава най-сетне ми хрумна, че съм под полицейско наблюдение.
— Не точно.
— Прав си. Полицаите са професионалисти. Докато това беше най-долно и безсрамно шпиониране.
— Алекс…
— И така, реших да я надхитря — да си разменим ролите — и започнах аз да я следя. Мислех, че зад тази работа стои детектив Смайлоу. Представи си колко бях изненадана, когато не той, а ти дойде тук, за да се срещнеш с нея.
— Не ме поставяй на едно ниво със Смайлоу.
— Всъщност стоиш много по-ниско от мистър Смайлоу — каза тя, задъхана от напиращ гняв. — Ти си подъл използвач. Първо преспа с мен.
— Не е така.
— Нима? А как е? Коя част не е вярна? Полицайка ли е?
— Частен детектив.
— Още по-лошо. Наел си я, за да се рови в живота ми.
— Добре, хвана ме — отвърна той със същия тон. — Много си умна, доктор Лад.
— Добре ли си поговорихте за мен?
— Разговорът не беше особено приятен, но това, което е открила за теб, е адски интересно. Особено сведенията от Тенеси.
Алекс затвори очи и леко потръпна. Но бързо възвърна самообладанието си, погледна го и избълва проклятие.
Завъртя се на пети, но Хамънд я хвана за ръката и я принуди отново да се обърне.
— Не съм виновен за разкритията й, Алекс. Когато я наех, мислех, че правя услуга и на двама ни.
— Как, за бога?
— Колкото и да е наивно, надявах се да открия нещо, което да те оневини. Но това беше, преди да започнеш да лъжеш полицията и сама да попаднеш в капана си.
— Нима би предпочел да им кажа истината?
Беше му задала същия въпрос, когато се бяха срещнал в асансьора. Не бе отговорил. Но оттогава бе имал достатъчно време да помисли.
— Това, че бяхме заедно в събота вечерта, означава нещо.
— Тогава защо все още не си им казал? Когато бях подложена на онова унизително ровене в мръсните ми чаршафи — в буквалния смисъл, защо просто стоеше и наблюдаваше? Защо не им разказа всичко, включително и кой разби вратата ми снощи и изцапа чаршафите?
— Защото няма връзка.
Алекс иронично се засмя:
— Трогателен сте, прокурор Крос. Въпреки че съм чувала за блестящите ви способности, мисля, че няма да ви бъде лесно да убедите когото и да било, че няма връзка. Впрочем, като засегнахме тази тема, намерих отговор за кръвта. Но съществува едно-единствено обяснение за спермата. Онези следи нямаше да ги има, ако бе ползвал презерватив.
— Не помислих за това. — Приближи лицето си към нейното и ядно прошепна: — Както и ти. — Тя смутено извърна глава и Хамънд разбра, че е спечелил спора. — Освен това, едното няма нищо общо с другото.
Алекс отново го погледна.
— Не разбирам за какво говориш.
— Фактът, че спахме заедно, няма нищо общо със случая. — Ако убедеше нея, би успял да го постигне и с други хора. Дори със себе си. — Имах време да помисля. Всъщност възможно е ти да си убила Петиджон, преди да напуснеш Чарлстън.
Тя бързо си пое дъх, скръсти ръце и леко се прегърби, сякаш бе почувствала внезапна болка.
— До такъв извод ли стигна? Нали каза, че часът на смъртта не съответства?
— Защото исках да вярвам, че е така.
— А сега?
— Ти си го убила, а след това си планирала срещата ни, за да си осигуриш алиби.
— Снощи ти казах, че не съм убила Петиджон.
— Точно така. Каза и, че не си спала с него.
Алекс отново понечи да си тръгне. Хамънд я спря. Този път тя се възпротиви: