Подаде ръка на служебния защитник, който се бе представил с името „Хайнц, като марката кетчуп“ и имаше вид на неудачник. Засега единственият му съвет към Боби бе да държи езика си зад зъбите, докато не разберат какво точно става. Бе седнал на ръба на ниската маса и учтиво прикриваше прозевките си с ръка. Но когато влезе мъжът с елегантния костюм, адвокатът внезапно изправи гръб я втренчи поглед в него.
Той седна отсреща и се представи като детектив Рори Смайлоу. Усмивката му никак не хареса на Боби. Детективът каза:
— Дошъл съм, за да направя живота ви доста по-лесен, Боби.
Обещанието също не го зарадва.
— Наистина ли? Щом е така, чуйте моята версия на историята. Онази кучка лъже.
— Не сте я изнасилили?
Боби прие спокойно изражение, но изпъкналите жиля на врата му издадоха, че е напрегнат.
— Дали съм я изнасилил?
— Мистър Смайлоу, клиентът ми и аз останахме с впечатлението, че сте обвинен в кражба. В оплакването си мис Роджърс не споменава за изнасилване — нервно изтъкна Хайнц.
— В момента разговаря с жена полицай — обясни Смайлоу. — Била е твърде смутена, за да обсъжда подробностите с мъжете, които ви арестуваха.
— Ако твърди, че е изнасилена, необходимо е отново да се консултирам с клиента си.
Боби, който се бе опомнил от шока, презрително погледна адвоката.
— Няма за какво да се консултираме. Не съм я изнасилил. Всичко стана по взаимно съгласие.
Смайлоу отвори една папка и погледна писмените показания.
— Запознали сте се в нощен клуб. Според мис Роджърс съзнателно сте я напили.
— Поръчахме по няколко питиета. Да, беше замаяна. Но не съм я принуждавал да пие алкохол.
— Придружили сте я до хотела и сте преспали с нея. — Погледна го право в лицето. — Вярно ли е?
Боби не устоя на предизвикателството, което се четеше в очите на детектива.
— Да, вярно е. И през всяка минута й беше приятно.
Хайнц смутено се покашля.
— Мистър Тримбъл, съветвам ви да не казвате нищо повече. Всяка ваша дума може да бъде използвана срещу вас. Не забравяйте това.
— Нима мислите, че ще позволя някаква уличница да ме обвинява в изнасилване, без да се защитя?
— Именно затова ще има процес.
— Процесът да върви по дяволите! И вие също! — Боби отново се обърна към Смайлоу: — Онази зъбата повлекана лъже.
— Не правихте ли секс с нея, докато беше под въздействието на алкохола?
— Правих естествено. С насърчаване от нейна страна.
Смайлоу издаде въздишка на раздразнение и потърка вежди.
— Вярвам ви, мистър Тримбъл. Наистина. Но от правна гледна точка, сериозно сте загазили. Законите стават все по-строги. Всички правила са максимално ясни и точни. Поради нарастващото обществено негодувание срещу унизителното отношение към жертви на изнасилване прокурорите и съдиите са безмилостни. Не желаят върху тях да бъде стоварена отговорността за пускането на един изнасилвач…
— Никога не ми се е налагало да насилвам жена — извика Боби. — Тъкмо обратното.
— Разбирам — спокойно отвърна Смайлоу. — Но ако мис Роджърс твърди, че поради голямото количество алкохол, което сте я принудили да погълне, не е била в състояние да се контролира, от техническа и правна гледна точка това е достатъчно основание за един добър областен прокурор да заведе дело за изнасилване.
Боби скръсти ръце, за да създаде впечатление за нехайство, докато всъщност почти бе обзет от паника. Когато бе осемнадесетгодишен, бяха го осъдили и изпратили в проклетия затвор. Никак не бе приятно. Беше се заклел никога вече да не попада там. Опасяваше се, че ако заговори, ще издаде страха си, затова не каза нищо.
Смайлоу продължи:
— Били сте под въздействието на наркотици, когато са ви арестували.
— Няколко цигари с марихуана. Не съм давал на онази… как й беше името?
Смайлоу го изгледа строго.
— Нима?
— Не бих хабил качествената стока за нея. Беше твърде лесна.
— Все пак положението ви е сериозно. На кого смятате, че ще повярват съдебните заседатели? На една скромна, миловидна дама като нея или на нахалник като вас?
Докато Боби се опитваше да измисли задоволителен отговор, вратата се отвори и влезе някаква жена. Беше дребничка, с късо подстригани тъмни коси и проницателни черни очи. Стройни крака. Малки стегнати гърди. Но безспорно бе истинска фурия.
Тя каза:
— Предполагам, че това животно не си е признало.
Смайлоу му я представи като Стефи Мъндел от Областната прокуратура. Хайнц изглеждаше неспокоен и често преглъщаше. Не бе добър знак, че адвокатът му трепери при вида на тази кучка и изглежда готов да се предаде.