За съжаление загуби тази възможност. Алекс си бе отишла, преди Стефи да нахълта при него. Благодареше на Бога, че бе излязла рано и за късмета, който имаха, че тя не ги завари заедно в леглото. Тогава Смайлоу трудно би приел признанията им за истина.
Сега пък това.
Неочаквано се бе появил Боби Тримбъл. Във възможно най-неподходящия момент. Алекс нямаше представа какъв капан й е заложен. Хамънд бе безсилен да я предупреди.
Чу се позвъняване на пейджър. И тримата провериха.
— Моят е — каза Хамънд.
Смайлоу плъзна телефона на бюрото към него. Той провери номера.
— Благодаря, ще говоря по мобифона си.
Извини се, излезе от офиса и тръгна по коридора, където — ако внимаваше — можеше да разговаря, без да бъде подслушан.
— Лорета, какво има?
— Снощи си тръгна кисел.
— Какво искаш да кажеш?
— Изглеждаше толкова разочарован.
— Не се безпокой.
— Разтревожих се. Исках да направя нещо за теб и затова тази сутрин се отбих в областния архив и хванах Харви, докато си купуваше кифла с мед от автомата.
— Имам само минута, Лорета.
— Ще побързам. Попитах го дали още някой се е обръщал към него за информация във връзка със случая на Петиджон.
— По-точно — с Алекс Лад.
— Не, само поставих примамка, за да видя дали ще се хване.
— И?
— Целият плувна в пот. Гащите му затрепериха.
— Кой е искал услуга от него?
— Малкият смешник не казва.
— Лорета…
— Опитах всичко, Хамънд. Повярвай ми. Заплаших, че ще го издам. Говорих за физически мъчения. Убеждавах го, пазарих се, подмазвах се. Обещах му цял живот да го черпя, предложих му наркотици и секс с професионалистка, която сам си избере. Нищо не помогна. Онзи, който го е вербувал, здравата го е изплашил. Мълчи като гроб.
— Добре, благодаря.
Хамънд чу шум зад себе си и извърна глава, Франк Пъркинс и Алекс свиваха по коридора.
— Искаш ли да направя още нещо? — попита Лорета.
— Засега не. Благодаря. Трябва да свършвам. — Изключи телефона и се обърна точно когато Пъркинс и Алекс стигнаха до офиса на Смайлоу. Щом видя Хамънд, адвокатът широко отвори очи.
— Какво ти се е случило?
— Нападнаха ме.
— Господи! Изглежда, било е доста жестоко нападение.
— Ще се оправя. — Отмести поглед към Алекс. — Добре се погрижиха за мен.
Очите им се срещнаха само за част от секундата. Хамънд се опита безмълвно да я предупреди, но адвокатът я побутна към вратата на офиса.
— Е, какво ново, детектив Смайлоу?
— Имаме един запис, който искаме клиентката ти да чуе.
— Запис на какво?
— На разпит, който проведохме рано тази сутрин в ареста. Повярвай ми, показанията имат връзка с разследването на случая „Петиджон“.
Пъркинс издърпа единствения стол за Алекс. Другите останаха прави и заеха удобни места в малкото помещение. Смайлоу предложи на Хамънд да му донесе стол, но той отказа. Докато сядаше, Алекс успя скришом да хвърли въпросителен поглед към него, но нямаше начин да я подготви за това, което предстоеше.
Смайлоу преразказа накратко преживяванията на Елън Роджърс.
— За наше щастие мис Роджърс е проявила упоритост. Сама открила мъжа и се обадила в полицията.
— Не разбирам…
— Името му е Боби Тримбъл.
Хамънд не откъсваше поглед от лицето на Алекс. Още когато Смайлоу заговори, тя явно разбра какво ще последва. Затвори очи за миг и вдиша дълбоко, за да събере кураж. Но при споменаването на името Тримбъл не реагира по никакъв начин.
Смайлоу попита:
— Познавате мистър Тримбъл, нали, доктор Лад?
Франк Пъркинс се намеси:
— Искам да разменя няколко думи с клиентката си.
— Всичко е наред, Франк — тихо каза тя. — За съжаление не мога да отрека, че познавам Боби Тримбъл.
Преди Пъркинс да добави още нещо, Смайлоу се намеси:
— Записът е достатъчно красноречив, Франк. Включи касетофона.
Гласът на детектива съобщи имената на присъстващите на разпита, часа, мястото и датата, както и условията, при които Тримбъл дава показания. Бе признал, че е съблазнил мис Елън Роджърс с цел да я ограби. Въпреки че не му бе гарантирано снизходително отношение от страна на съда, Стефи Мъндел го увери, че прокуратурата ще прояви благосклонност към всеки, който предостави информация, свързана с убийството на Петиджон.
Първият въпрос на Смайлоу бе:
— Боби… мога ли да те наричам Боби?
— Не се срамувам от името си.
— Боби, познаваш ли доктор Лад?
— Тя е наполовина моя сестра. Една и съща майка. Различни бащи. Не познавам никого от двамата.
— Тримбъл фамилията на майка ти ли е?