— Първия път стана случайно. Искам да кажа, не бях го планирал. Алекс и аз бяхме с един мой приятел. Той беше откраднал половин каса бира и се срещнахме в един изоставен гараж, за да я изпием. Започна да закача Алекс и… — Тримбъл се размърда и столът му изскърца. — Накрая я накара да повдигне блузата и да му покаже гърдите си. Алекс му рече: „За нищо на света, Хосе.“ Но всъщност й беше приятно. Хилеше се, разиграваше го, нали разбирате? Проклет да съм, ако лъжа, но накрая го направи. В замяна на това, че видя циците… извинете, гърдите на сестричката ми, му поисках още една бира. Той не се съгласи, защото бил видял само сутиена й. Но следващия път…
Хамънд протегна лявата си ръка и спря касетофона.
— Всички получихме представа, Смайлоу. Братът на доктор Лад я е експлоатирал. Съмнително е дали тя се е подчинявала доброволно. Във всеки случай това е стара история.
— Не чак толкова стара.
— Двадесет-двадесет и пет години! Какво общо има с Лут Петиджон, за бога?
— Ще стигнем и до тази част — отговори Стефи. — Всичко е свързано.
— Вие можете да останете тук и да изслушате останалата част от записа — каза Франк Пъркинс. — Но няма да позволя клиентката ми да бъде подложена на това.
— Боя се, че доктор Лад не може да си тръгне — отвърна Смайлоу.
— Да не би да възнамеряваш официално да й предявиш обвинение? — Пъркинс саркастично добави: — За престъпление, извършено през това десетилетие.
Смайлоу избегна да му даде ясен отговор.
— Ако не искате да изслушате записа до края, ще ви помоля да почакате отвън, докато мистър Крос го чуе.
— Добре.
— Не — тихо, но решително каза Алекс. Всички приковаха погледи в нея. — Боби Тримбъл е отрепка. През последните двадесет години е усвоил изтънчени маниери, но си остава нищожество. Искам да чуя всичко, което е казал. Имам право да знам какво твърди за мен. Въпреки че изпитвам ужас дори когато чуя гласа му, трябва да изслушам това, Франк.
Стефи попита:
— Отричате ли някое от досегашните му твърдения?
— Не си длъжна да отговаряш, Алекс.
Тя не се вслуша в съвета на адвоката си и срещна настойчивия поглед на Стефи.
— Всичко това се случи преди много време, мис Мъндел. Бях дете.
— Били сте достатъчно голяма, за да отговаряте за действията си.
— Бях принудена да избирам между няколко злини. Спомените са ужасни. Преди години ги прогоних от съзнанието си и продължих да живея. Създадох си нов живот.
— Много добър отговор, доктор Лад — отбеляза Стефи. — Но с други думи — не. Не отричате това, което чухте досега.
Ако след миг Франк Пъркинс не бе предупредил Алекс да не казва нищо повече, Хамънд сам би го сторил. Този път тя послуша адвоката си. Пъркинс, който изглеждаше отвратен от цялата процедура, каза:
— Да продължим.
Смайлоу отново пусна касетата. Хамънд пристъпи от крак на крак, привидно за да разсее болката в левия си прасец. Всъщност едва се сдържаше да не направи нещо напълно безразсъдно — да сграбчи Алекс за ръката и да я изведе оттук. Случилото се снощи бе доказателство, че се нуждае от закрила. Сам щеше да се погрижи за нея. Бе почти готов да разкрие всичко, без да го е грижа за скандала.
„Почти“. В случая тази дума бе изключително важна.
Все още не бяха чули най-лошата част от историята, а именно в нея би могла да се долови връзка с настоящето. Според доклада на Лорета, Боби Тримбъл бе напуснал Флорида, където бил преследван от полицията за кражба и от някакъв лихвар за неизплатен дълг, и потънал вдън земя. Появата му в Чарлстън няколко дни след убийство, в което бе замесена сестра му, беше дяволски смущаващо съвпадение.
Определено бе предостатъчно да направи Стефи и Смайлоу още по-подозрителни. Макар Хамънд да знаеше, че е практически невъзможно Алекс да е убила Петиджон, а след няколко минути да е пристигнала на панаира, имаше неизяснени подробности и въпроси без отговор, които го измъчваха. Особено след като бе научил за скандалното й минало.
Безспорно някой виждаше в нея опасност, която трябва да бъде отстранена. Но каква заплаха представляваше тя? Свидетелка? Или участница в заговор, превърнала се в пречка за партньорите си? Докато не узнаеше със сигурност дали Алекс е напълно невинна, или носи цялата вина за каквото и да е престъпление, бе раздвоен между дълга си на прокурор и желанието да бъде неин закрилник.
На записа Смайлоу питаше Тримбъл за хитрината, с която е измъквал пари от приятелите си.
— Ето как действах: набелязвах някого и започвах да му говоря колко е пораснала Алекс. Казвах му, че няма търпение да опита от удоволствията в живота, че изгаря от желание — такива неща. Подхвърлях му примамката и го карах да се замисли за нея и за възможностите. Понякога ми бяха нужни няколко дни, а друг път беше само въпрос на часове да постигна целта си. Имах усет, шесто чувство, което ми помагаше да преценя кой е най-подходящият момент да сключа сделката. Назовавах цената. И знаете ли какво, никой от онези типове не се опита да се пазари — засмя се той. — Определях часа и мястото. Плащаха ми и Алекс трябваше да свърши работата си.