— Това ли правеше тя? Събличаше се?
— Как мислите? — изсумтя Тримбъл. — Отначало да. Но по-късно — най-безсрамно спеше с тях. Харесваше й. Някои жени просто са създадени за това и Алекс е една от тях. Дори сега, когато се занимава с онези психоглупости, й липсва старият занаят.
— Какво искаш да кажеш, Боби?
— Петиджон. Ако не й липсваше проституирането, защо би опитала отново с Петиджон?
Алекс скочи от стола си и изкрещя:
— Лъже!
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Франк Пъркинс кипна:
— Никога не съм чувал по-долна клевета. — Адвокатът даде знак на Алекс да стане. — Боби Тримбъл е лъжлив и подъл крадец, който безсрамно е експлоатирал сестра си, когато е била почти дете, а сега отново я използва, за да се отърве от обвинение в изнасилване. При това мнимо обвинение, измислено от теб, за да изфабрикуваш това. Подобна манипулация е под достойнството дори на човек като теб, Смайлоу. Ще отведа клиентката си.
— Ако обичате, не напускайте участъка.
Пъркинс настръхна.
— Нима вече си готов да арестуваш доктор Лад?
Смайлоу хвърли въпросителен поглед към Стефи, а след това към Хамънд. Но никой от двамата не изрази мнение и той каза:
— Трябва да обсъдим някои неща. Моля ви, почакайте отвън.
Хамънд постъпи като страхливец. Дори не погледна Алекс, преди да излезе с адвоката от офиса. Изражението му би я накарало да се убеди колко сериозно е положението й. Безспорно всички доказателства бяха срещу нея. Някогашното й съучастие с Тримбъл никак не говореше добре за поведението й. При това престъпленията им не бяха леки. Прободената с нож жертва бе оцеляла като по чудо.
След дългогодишна раздяла с Тримбъл отново се бяха събрали няколко седмици преди убийството на Лут Петиджон. Малката Алекс бе примамвала жертвите, които Тримбъл бе ограбвал. Сега домашният й сейф бе пълен с пари в брой. Съвпаденията бяха ужасяващи.
Действието на болкоуспокояващото бе отминало преди часове. За да остане с бистър ум, Хамънд не бе взел друга таблетка. Навярно страданието му бе очевидно, защото веднага щом Алекс и адвокатът й излязоха, Стефи се обърна към него:
— Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш. Боли ли те?
— Едва издържам.
— С радост бих ти донесла нещо.
— Добре съм.
Това не бе истина. С ужас очакваше да чуе как Смайлоу приема показанията на Тримбъл и какви ще бъдат последиците за Алекс, но нямаше друг избор, освен да даде думата на детектива и да изслуша обобщението на информацията.
— Ето какво се е случило. Миналата пролет Боби Тримбъл се сбил в някакъв бар. Победил всички. Един от „търсачите на таланти“ на Петиджон, така да се каже, станал свидетел на схватката и препоръчал Тримбъл за работа на остров Спекъл, където имали нужда от рекетьор.
— За да принуди собствениците на земя да продадат имотите си.
— Точно така, Стефи. Петиджон целял да закупи целия остров, но срещнал неочаквана съпротива. Собствениците са наследили тези имоти от своите прадеди — роби, които са я получили от бившите си господари. Поколения наред са обработвали земята си. Това е единственото, което умеят. Единственото им наследство. За тях тя е по-важна от парите, но Лут не могъл да го проумее. Както и да е, не желаели техният остров да бъде „разработен“.
— Може би Петиджон не е имал намерение да го разработва — предположи Стефи. — Просто е искал да стане негова собственост, да изчака цената му да се покачи и да го продаде изгодно. — Обърна се към Хамънд: — Имаш ли какво да добавиш?
— И двамата сте прави. Досега не съм чул нищо, с което да не съм съгласен. Безскрупулен тип като Тримбъл не би се поколебал да посегне на правото на шепа трудолюбиви хора спокойно да живеят живота си. Навярно тактиката му е била доста по-груба, отколкото признава.
— Така е — потвърди Смайлоу. — Получих сведения за изгаряне на кръстове, побои и други действия в стила на ку-клукс-клан. Тримбъл ръководел здравеняците, които ги извършвали.
— Господи! — каза Хамънд с негодувание.
Не можеше да приеме мисълта, че собственият му баща е бил замесен в такава жестокост. Престън твърдеше, че не е знаел за терора на Петиджон. Казваше, че когато научил за това, продал дела си. Хамънд се молеше да е вярно.
Връщайки се на темата за Боби Тримбъл, отбеляза иронично:
— И това е нашият надежден свидетел?
Без да обърне внимание на многозначителната му забележка, Стефи продължи:
— Тримбъл твърди, че осъзнал грешките си и отказал повече да върши мръсната работа на Петиджон. По-вероятно е просто да му е омръзнало. Островът не му е носел голяма печалба. Освен това, едва ли е било така вълнуващо, както работата му като водещ на програмата в стриптийз-клуб.