— Лут беше стиснато копеле — каза Смайлоу. — Сигурно не е плащал щедро на Тримбъл. А и на Спекъл няма много места, където Боби би могъл да се перчи с шикозните си дрехи.
Стефи погледна ръкописните бележки, които си бе водила.
— Не спомена ли, че хората от острова били твърде упорити? Може би не се е справял с работата и Петиджон е заплашил, че ще го уволни.
— Във всеки случай Тримбъл е бил недоволен служител, чийто шеф е нарушавал закона. По странно съвпадение скоро се оказва доста богат.
— С други думи — несъмнено го е изнудвал.
— Точно така. Това е бил сигурен източник на доходи — отбеляза Смайлоу с унила усмивка. — Тримбъл решил, че не си струва да работи толкова усилено, щом може да изкара далеч повече пари, като заплаши Петиджон, че ще разкрие какво става на Спекъл.
— Как мислиш, дали Петиджон е наредил онези хора да бъдат измъчвани, или Боби е действал на своя глава?
— Сигурен съм, че е прекалявал — каза Смайлоу. — Но ако ме питаш дали смятам, че Лут е бил способен на подобна жестокост, отговорът е да. Не би се спрял пред нищо, за да постигне това, към което се стремеше.
— Каквото и да е вършил, явно е било незаконно, щом се е съгласил да плати на Боби сто хиляди долара, за да си мълчи.
Смайлоу продължи да разказва:
— Но според думите на Боби, той „не бил вчерашен“. Лут твърде бързо се съгласил да удовлетвори исканията му. Боби станал подозрителен заради лекотата, с която успял да го предума. Било рисковано да отиде да прибере парите. Дори Боби е достатъчно умен, за да прозре, че му готвят капан.
— Тук започва участието на сестра му.
— Полусестра — поправи я Хамънд. — И не се е включила по своя воля.
— Добре, поразтършувал се и я намерил.
— Открил я е случайно. Видял снимката й в „Поуст енд Къриър“.
Навярно Алекс проклинаше деня, в който бе решила да участва в организацията на десетдневния филмов фестивал, който се провеждаше в Чарлстън през ноември всяка година. Една привидно незначителна вестникарска статия, придружена с обща снимка, бе сложила началото на новите й страдания.
На записа Тримбъл казваше:
— Не можах да повярвам на очите си, когато видях снимката на Алекс във вестника. Два пъти прочетох имената и най-сетне се досетих, че е сменила фамилията си. Потърсих адреса й в телефонния указател, разходих се до къщата й и естествено доктор Лад се оказа моята отдавна изчезнала сестра.
Хамънд им напомни:
— Преди да забележи онази статия, дори не е знаел, че тя живее в Чарлстън. След като толкова години се е крила от него зад новата си самоличност, не е била доволна да го види.
— Или поне така твърди.
— Ако беше твой брат, би ли се радвала отново да се появи в живота ти?
— Може би, ако по-рано сме имали успех като партньори.
— Партньори?! Той е използвал тялото й по най-долния начин, Стефи.
— Нима вярваш, че е невинна?
— Да, вярвам.
— Хамънд, тя е била проститутка.
— Била е на дванадесет години!
— Добре, значи малолетна проститутка.
— Не мисля.
— Предлагала е сексуални услуги срещу заплащане. Не е ли това определението за проституция?
— Деца — укорително каза Смайлоу и сложи край на препирнята им. Събра куп писмени материали в папката си и я подаде на Хамънд. — Това е всичко, което е необходимо да предоставиш на съдебните заседател. Ще се съберат във вторник.
— Знам кога се събират — троснато отвърна Хамънд. — Чакат ме и други дела. Не може ли това да почака един месец, до следващото им заседание? Защо да бързаме?
— И питаш? — саркастично отбеляза Смайлоу. — Аз ли трябва да ти обяснявам колко важно е делото?
— Именно затова трябва да изпипаме всичко, преди да изложим становището си пред съдиите. — Опита се да измисли друг аргумент. — Ти предложи на Тримбъл съблазнителна сделка. Дребна кражба. Най-много една нощ в затвора. Сигурно се залива от смях.
— За какво намекваш?
— Възможно е Тримбъл да е убил Петиджон и да използва сестра си като изкупителна жертва.
Смайлоу се замисли за малко, но поклати глава:
— Няма улики, че е бил на местопрестъплението, докато разполагаме с веществени доказателства, че Алекс Лад е влизала в стаята на Петиджон. Според показанията на Даниелс, била е там около приблизителния час на смъртта
— Франк Пъркинс лесно може да оспори последното. Освен това, не си открил оръжието.
— Ако разполагахме с револвера, щях да я арестувам още днес — каза Смайлоу. — Но напомни на съдиите, че Чарлстън е заобиколен с вода. Можела е да се отърве от него по всяко време.