— Съгласна съм — каза Стефи. — Възможно е да търсим цяла вечност и да не открием онзи пистолет. Всъщност не ти е нужен, Хамънд — уверено добави тя.
Хамънд прокара длан по лицето си. Едва сега си спомни, че сутринта не бе успял да се обръсне.
— Ще ми бъде трудно да ги убедя, че е имала мотив.
— Това не е толкова важно — възрази Стефи. — Ще разполагаш с показанията на Тримбъл за миналото й.
— Бъди реалистка, Стефи — каза той. — Оттогава са изминали повече от двадесет години. Но дори да беше се случило вчера, Франк Пъркинс не би позволил да използваме записа по време на процеса. Ще оспори връзката на детството й с обвинението и всеки почтен съдия би приел възражението му. Съдебните заседатели няма да изслушат тази гадост. Дори ако чрез някаква машинация мога да издействам материалът да бъде представен в съда, не съм сигурен, че бих се възползвал. Ще има обратен ефект и нещата ще се обърнат против нас.
Смайлоу изгледа Хамънд с присвити очи.
— Всъщност, господин прокурор, може би трябва да представлявате другата страна. Правите всичко възможно да осуетите това дело, нали?
— Знам какво може да се случи в съда, Смайлоу. Просто съм реалист.
— По-скоро страхливец. Може би Стефи трябва да уведоми Мейсън, че нарочно си създаваш пречки.
Хамънд не изрече ругатнята, която бе на езика му. Смайлоу съзнателно го предизвикваше и един гневен изблик би дал на детектива точно това, на което се надяваше. Отговорът му бе съвсем тих:
— Имам идея. Защо да се съобразяваме със законните правила за спечелване на едно дело? Да видим какви подмолни средства можем да използваме? Знам. — Щракна с пръсти. — Можеш да скриеш оневиняващи доказателства. Няма да ти бъде за първи път, нали?
Гладко обръснатото лице на Смайлоу се изкриви от гняв.
— За какво говориш? — попита Стефи.
— Питай него — каза той, без да откъсне поглед от Смайлоу. — Попитай го за случая „Барлоу“.
— Ако не беше изгърмял патроните си…
— Нека това не те притеснява, Смайлоу.
— Момчета, престанете с тези глупости — нетърпеливо се намеси Стефи. — Нямаме ли твърде много грижи, за да си губите времето в караници? — Обърна се към Хамънд: — Какво имаше предвид, като каза, че ако изложим на показ миналото на доктор Лад, нещата ще се обърнат против нас?
Едва след няколко секунди Хамънд откъсна очи от детектива и съсредоточи вниманието си върху Стефи.
— Трябваше да наблюдавате лицето на доктор Лад, докато слушаше записа, за да видите колко дълбоко презира Тримбъл. Съдебните заседатели също ще я гледат.
— Може би не толкова съсредоточено, колкото ти.
Дори ако го бе пробола с нажежено желязо, не би реагирал по-яростно.
— Какво има, по дяволите?
— Нищо.
— Нещо — ядосано настоя той.
— Просто забелязах как реагираш, Хамънд — отвърна Стефи с влудяващо спокойствие. — Днес не сваляше очи от нашата заподозряна.
— Ревнуваш ли, Стефи?
— От нея? Не се и надявай.
— Тогава ми спести намеците. — Мислено си напомни, че не бива да се отклонява твърде много в тази посока, защото положението можеше да стане опасно. Върна се към основната тема и продължи разговора оттам, където го бяха прекъснали: — Тримбъл е мръсник. Дори си позволи да те обиди, а ти не реагира. Показанията му ще настроят жените съдебни заседатели срещу него.
— Ще го предупредим какво да каже и как да се изрази.
— Наблюдавала ли си някога Франк Пъркинс по време на кръстосан разпит? Той безспорно ще успее да подведе Тримбъл да се впусне в някоя от мъжкарските си теории. Тримбъл е твърде самонадеян и няма да забележи уловката. Ще се увлече и ние сме загубени. Ще ми бъде трудно да убедя съдиите, че доктор Лад би влязла в комбина с тип като него, и съм сигурен, че Франк ще се възползва от това.
Стефи се замисли за миг.
— Добре, да предположим, че тя е невинна като ангел. Тогава защо, когато се е появил криминално проявеният й брат и е започнал да я изнудва, не се е обадила в полицията?
— Имала е опасения — отвърна Хамънд. — За да запази кариерата и репутацията си. Не е искала да се разчуе каква е била в миналото.
— Можеше да нарече всичко това блъф и да го заплаши, че ще го предаде на полицията. Или да не му обръща внимание, докато не се разкара.
— Нещо ме кара да мисля, че не е било толкова лесно. Този тип я е преследвал, заплашвал е да разкаже всичко на пациентите, приятелите й и на пресата. Не би могла да пренебрегне заплахите му. Хората винаги са склонни да повярват в най-лошото, което чуят за някого. Пациентите й споделят с нея проблемите си. Нима ще продължат да й се доверяват, ако чуят приказките на Боби? Не, Стефи. Би загубила твърде много и го е осъзнавала. Успяла е да си изгради професионална репутация. Утвърдила се е като експерт по душевните разстройства. Станала е уважавана личност, на която мнозина се възхищават. Бог знае какво усилие й е струвало да се пребори с ужасните спомени от детството и да си създаде нов живот. Навярно е готова на всичко, за да запази това, което е постигнала.