— Ето кое е най-важното в нашия случай! — развълнувано извика Стефи. — Току-що направи съдбоносен извод, Хамънд. Боби я е заплашил, че ще я издаде, ако не му помогне да осъществи своя замисъл. За да се отърве от него, тя се е съгласила да вземе парите от Петиджон. Но нещо сее объркало и не е имала друг избор, освен да го убие.
Хамънд твърде късно разбра, че не биваше да споделя разсъжденията си. Стефи бе права. Току-що бе направил най-важния извод.
— Има вероятност да успеем — промърмори той.
— Какво друго обяснение може да има за посещението а при Лут Петиджон? Онова, което ни даде, определено е неправдоподобно.
Хамънд се въртеше в омагьосан кръг. В каквато и посока да поемеше, винаги се връщаше към един и същи въпрос. Ако Алекс бе невинна, защо бе отишла да се срещне с Петиджон в онзи следобед?
Смайлоу се отправи към вратата.
— Ще кажа на Пъркинс, че случаят ще бъде изложен пред съдебните заседатели във вторник.
— Защо не я арестуваш? — попита Стефи.
Мисълта Алекс да прекара дори кратко време в затвора изпълни Хамънд с ужас, но реши, че няма да е разумно отново да възрази.
Слава богу, Смайлоу го направи вместо него:
— Защото Пъркинс ще се разфучи и ще ни принуди официално да й съобщим в какво е обвинена. Ще се наложи да я освободим под гаранция само след няколко часа.
— Прав е, Стефи — каза Хамънд, благодарен за избавлението си. — Държа да получа одобрението на съдебните заседатели, преди да бъде повдигнато обвинение.
Смайлоу излезе и двамата останаха сами в офиса му. Стефи изгледа Хамънд със съчувствие.
— Сигурен ли си, че можеш да се заемеш с подготовката? Въпреки че не искаш да признаеш, раните ти са сериозни. Вероятно през следващите няколко дни болките ще бъдат още по-мъчителни. С удоволствие бих те освободила от тази отговорност.
Думите й прозвучаха като предложение за помощ от загрижена колежка, но Хамънд се запита дали жестът й е напълно безкористен. Тя искаше да поеме делото и навярно се бунтуваше срещу решението на Мейсън да го повери на него.
Освен това бе възможно по този начин умело да му поставя капан. След намека й за съсредоточението, с което е наблюдавал Алекс, трябваше да бъде предпазлив. Ако на Стефи дори за миг й хрумнеше, че той изпитва влечение към Алекс, зорко би следила всяка негова реакция. Всичко, което кажеше, можеше да събуди у нея подозрение. А ако откриеше, че помежду им съществува много повече от привличане, би настъпило истинско бедствие и за двамата. Не биваше да показва симпатията си към заподозряната.
От друга страна, бе възможно загрижеността на Стефи да е искрена. Дори имаше право да бъде сърдита заради раздялата им, но не би допуснала това да повлияе на професионалното им партньорство. А той имаше скрити мотиви.
Смутено й благодари за приятелското предложение:
— Оценявам постъпката ти, но за една седмица ще успея да се възстановя. Сигурен съм, че следващия вторник ще бъда в достатъчно добра форма.
— Ако промениш решението си…
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
— Истина ли е, че отвън има журналисти? — попита Франк Пъркинс с недоверие и гняв.
— Така ми казаха — равнодушно отвърна Смайлоу. — Реших, че трябва да те предупредя.
— Кой се е разприказвал?
— Не знам.
Адвокатът нервно въздъхна:
— Естествено.
Обърна се, хвана Алекс под ръка и я придружи до асансьора. Стефи се приближи към Смайлоу и многозначително отбеляза:
— С нетърпение очаквам следващия вторник.
— Няма да бъде лесно.
Тя погледна детектива, изненадана от скептичното му изказване.
— Да не би песимизмът на Хамънд да е прихванал и теб? Мислех, че имаш повод да почерпиш полицаите си.
— Хамънд е прав — замислено каза той. — Първо трябва да убеди съдиите, че Алекс Лад може да бъде подведена под отговорност. Ако приемат доводите му, трябва да ги убеди във вината й. Доказателствата ни могат да бъдат оспорени, Стефи. Показанията на Тримбъл са изопачени от самия него. Това, което сме събрали, не е достатъчно за един прокурор.
— Докато започне процесът, ще изникнат нови доказателства.
— Ако съществуват такива.
— Невъзможно е да няма.
— А ако не го е извършила тя?
Стефи го прониза с поглед, но той си даде вид, че не забелязва.