— Добър вечер, мисис Петиджон.
— Официалностите са излишни, Рори. — Тя се приближи, наклони глава встрани и му се усмихна. — Все пак сме роднини.
Подаде му ръка. Неговата бе суха и топла. Дланта й бе леко влажна и студена и се запита дали той се досеща, че е държала чаша водка с лед.
Смайлоу пусна ръката й и посочи към придружителката си.
— Стефани Мъндел.
— Стефи — каза жената и енергично протегна ръка към Дейви.
Беше дребничка, с къси кестеняви коси и тъмни очи. Жадни, ненаситни очи. Не носеше чорапогащник, а бе с елегантни обувки с висок ток. За Дейви това бе по-неприлично, отколкото да бъде съвсем боса като нея.
— Приятно ми е. — Дейви хвана ръката на Стефи, но побърза да я пусне. — Билети за бала на полицаите ли продавате?
— Къде можем да поговорим?
Тя прикри смущението си с широка усмивка и ги покани в разкошния хол. Прислужницата, която им бе отворила, преди да съобщи на Дейви, че има гости, забърза пред тях да светне лампите.
— Благодаря, Сара. — Възпълната тъмнокожа жена кимна в отговор и излезе през страничната врата. — Да ви предложа ли по едно питие?
— Не, благодаря — отвърна Смайлоу.
Стефи Мъндел също отказа.
— Каква красива стая! — възкликна тя. — Прекрасен цвят.
— Така ли мислите? — Дейви се огледа, сякаш виждаше хола за първи път. — Всъщност не е сред любимите ми стаи в къщата, въпреки че има чудесен изглед към укрепленията. Съпругът ми настоя да боядисат стените в този цвят. Нарича се „теракота“ и би трябвало да напомня за вилите на Италианската ривиера. Но на мен ми се струва твърде ярък. — Погледна Стефани право в очите и с ехидна усмивка добави: — Майка ми винаги казваше, че оранжевото е цвят за простолюдието.
Страните на Стефи пламнаха от гняв.
— Къде бяхте този следобед, мисис Петиджон?
— Не е ваша работа — невъзмутимо отвърна Дейви.
— Дами!
Смайлоу строго изгледа Стефи, което бе красноречив знак да замълчи.
— Какво става, Рори? — попита Дейви. — Защо сте дошли?
Той спокойно и уверено предложи:
— Да седнем.
Дейви го изгледа изненадано, след това хвърли смразяващ поглед към жената, припряно посочи към най-близкото канапе и седна на фотьойла до него.
Смайлоу започна с думите, че посещението им не е случайно.
— Боя се, че имам лоши новини.
Тя го погледна нетърпеливо.
— Лут е намерен мъртъв днес следобед. В апартамента на последния етаж на „Чарлз Таун Плаца“. Изглежда, е било убийство.
Чертите на Дейви почти не трепнаха. Не биваше да реагира твърде емоционално в присъствието на чужди хора.
Така бе прието.
Човек бързо свиква да запазва хладнокръвие, когато разбере за любовните авантюри на баща си и пиенето на майка си, причината за което е известна на всички, но просто се преструват, че няма никакъв проблем. Не и в тяхното семейство.
Максин и Клайв Бъртън бяха идеална двойка. И двамата произхождаха от елита на чарлстънското общество. И двамата имаха представителна външност и бяха завършили престижни колежи. Градът не помнеше по-пищна сватбена церемония от тяхната. Бракът им бе напълно равностоен.
Трите им обожавани дъщери носеха мъжки имена, защото по време на всяко от ражданията Максин бе или твърде пияна, за да разбере от какъв пол е бебето й, или искаше да ядоса още повече своенравния Клайв, който копнееше за мъжки наследник и бе сърдит на съпругата си, че го дарява само с дъщери. Сякаш тя имаше вина за липсата на Y-хромозоми.
Малките Кланси, Джери и Дейви отраснаха в дом, където сериозните семейни проблеми оставаха скрити под великолепието на скъпите килими. От ранно детство момичетата свикнаха да таят всички чувства в себе си, независимо колко разтърсващи бяха те. Така бе по-безопасно. Атмосферата в къщата постоянно бе напрегната, понеже родителите им имаха избухлив темперамент, който бе причина за чести скандали и правеше поддържането на траен мир и спокойствие невъзможно.
Това бе оставило неизлечими рани в душите на трите сестри.
Кланси се бе избавила от своите на тридесетгодишна възраст, когато бе починала от рак на матката. Носеха се слухове, че причината за заболяването й има нещо общо с безразборните й сексуални връзки.
Джери бе поела в противоположната посока. По време на първата си година в колежа се бе присъединила към християнска религиозна секта и се бе посветила на мъченически живот, лишен от всякакви удоволствия, особено алкохол и секс. Сега отглеждаше кореноплодни растения и проповядваше евангелието в един индиански резерват в Южна Дакота.