Хамънд го прониза с поглед и сякаш го прикова към вратата на офиса.
— Добре. Чудесно. Потърси си добър адвокат. Обърна се с гръб към него.
Харви промълви:
— Лорета.
Хамънд отново се обърна.
— Кой друг?
— Никой!
— Добре.
Нъкъл се успокои и бързо облиза устни, но леката му усмивка изчезна, когато Хамънд попита:
— А за Петиджон?
— Не зная…
— Кажи ми това, което искам да разбера, Харви.
— С радост бих ви помогнал, мистър Крос. Но този път наистина не знам за какво говорите.
— Файловете, Харви. — Тонът му издаде нетърпение. — Кой поиска да тършуваш за Петиджон? Документи. Проекти. Договори за партньорство, такива неща.
— Вие — изпищя Харви.
— Интересуваше ме само доколко действията му са законни. Искам да зная кой ти е поръчал да проучиш сделките му. Кой те помоли подло да се ровиш в архивите му?
— Какво ви кара да мислите…
Хамънд пристъпи напред и сниши глас:
— Някой се е допитал до теб за тази информация, така че не увъртай и не се опитвай да ме заблудиш с това невинно въпросително изражение или ще се ядосам. Знаеш ли, затворническият живот е доста тежък за момче като теб. — Замълча и изчака Харви да осъзнае заплахата. — Е, кой беше?
— Двама души. По различно време.
— Наскоро ли?
Нъкъл кимна толкова бързо, че зъбите му изтракаха:
— Преди по-малко от два месеца.
— Кои бяха двамата?
— Д-детектив Смайлоу.
Изражението на Хамънд остана безстрастно.
— И кой друг?
— Трябва да знаете, мистър Крос. Тя каза, че вие сте я изпратили.
Свикнала да следи внимателно новините, Лорета превключваше каналите и сравняваше материалите за Алекс Лад.
Бе изумена, когато видя Хамънд на екрана, блед като мъртвец и с превързана ръка. Кога ли бе пострадал? И как? Беше го видяла снощи.
Когато емисията свърши и започна „Колелото на съдбата“, дъщеря й Бев прекоси всекидневната, облечена с бялата си престилка.
— На обяд сготвих макарони, мамо. Останали са предостатъчно за вечеря. Има и салата.
— Благодаря, скъпа. Все още не съм гладна. Може би по-късно.
Бев се поколеба, преди да тръгне за работа.
— Добре ли си?
Лорета забеляза тревога и предпазливост в очите на дъщеря си. Хармонията помежду им все още бе крехка. Този път и двете отчаяно се надяваха нещата да потръгнат. Бояха се, че няма да се получи. Твърде много обещания бяха нарушени и не можеше да се разчита на последните клетви на Лорета. Всичко зависеше от волята й. Трябваше само да бъде трезвена. Но бе твърде трудно.
— Добре съм. — Окуражително се усмихна на Бев. — Знаеш ли какво стана със случая, по който работех? Другата седмица делото ще се гледа в съда.
— Благодарение на информацията, която ти откри?
— Отчасти.
— Това е страхотно, мамо. Все още си добра.
Комплиментът на Бев я зарадва.
— Благодаря. Но мисля, че отново оставам без работа.
— Сигурна съм, че след този успех ще получиш нови предложения. — Бев отвори вратата. — Приятна вечер. Ще се видим утре сутринта.
Когато Бев излезе, Лорета продължи да гледа телевизионното шоу, но само защото не можа да си намери по-добро занимание. Тази вечер се задушаваше в апартамента, въпреки че стаите не се бяха смалили от вчера или онзи ден. Безпокойството й нямаше нищо общо с обстановката. Беше вътрешно.
Хрумна й да излезе, но бе рисковано. Приятелите й също бяха алкохолици. Заведенията, които знаеше, бяха пълни с изкушения. Едно питие би било достатъчно да сложи край на въздържанието й и да я върне там, където бе, преди Хамънд да й възложи работата по случая „Петиджон“.
Искаше й се да продължи. Не само заради парите. Въпреки че Бев получаваше достатъчно висока заплата, за да издържа и двете, Лорета желаеше да подпомогне семейни бюджет. Щеше да се отрази добре на самочувствието й. Нуждаеше се от независимостта, която би получила, ако имаше собствени приходи.
Освен това, докато работеше, не чувстваше липсата на старите си навици. Бездействието бе риск, който трябваше да избягва. Когато нямаше полезно занимание, копнееше за това, което не можеше да има. Неограниченото свободно време, с което разполагаше сега, я накара да се замисли колко маловажен е животът й всъщност. Какво би станало, ако се напиеше до смърт? Така лесно би освободила от грижи и себе си, и всички хора, свързани с нея. Опасни мисли.
Но си спомни, че Хамънд не й бе казал, че вече не се нуждае от услугите й. След като му даде сведенията за Алекс Лад, той излетя от бара, сякаш имаше пожар. Въпреки че изглеждаше разстроен, незабавно бе използвал информацията и очевидно бе постигнал успех, щом следващия вторник щеше да изложи случая пред съдебните заседатели.