Може би разговорът с Харви Нъкъл бе излишен. Хамънд й се стори нервен и като че ли не обърна особено внимание на споделеното от нея съмнение, че сутринта Харви я е излъгал. Но какво от това, за бога? Този допълнителен опит не й бе струвал голямо усилие.
Въпреки раните на Хамънд — каквото и да му се бе случило, — гласът му прозвуча решително в обръщението към репортерите на стъпалата пред участъка. Обясни, че появата на Боби Тримбъл се е оказала съдбоносна за разследването.
— Като се има предвид силата на показанията му, уверен съм, че доктор Лад ще бъде подведена под отговорност.
От друга страна, адвокатът й, за когото Лорета само бе чувала, заяви пред медиите, че това е най-непростимата грешка, която чарлстънската полиция и вторият заместник областен прокурор Крос са правили. Той бе убеден, че доктор Лад ще бъде оправдана и че силите на реда и правосъдието й дължат публично извинение. Дори възнамеряваше да заведе дело за клевета.
Лорета разбираше професионалния адвокатски език. Изявлението на Франк Пъркинс бе изключително емоционално, което означаваше, че или е отличен оратор, или искрено вярва в невинността на клиентката си. Може би жената, която Хамънд бе готов да изправи пред съда, наистина не бе извършила престъплението.
Ако бе така, щеше да се провали в най-важното дело в кариерата си.
Беше изтъкнал факта, че алибито на Алекс Лад не може да бъде потвърдено, но не се спря по-подробно на този въпрос. Спомена нещо за… какво беше?
— Еротичното шоу на Литъл Бо — машинално каза Лорета, когато позна името от кръстословицата на „Колелото на съдбата“, от което все още липсваха няколко букви.
Панаир в покрайнините на Бюфорт. Точно така.
Изведнъж скочи на крака и влезе в кухнята, където Бев трупаше старите вестници, преди да ги предаде за вторични суровини. За щастие хартията се събираше в петък. Последните седем броя все още бяха там. Лорета ги разрови, докато откри съботното издание.
Извади рекламните страници и бързо ги прелисти. Най-сетне видя това, което се надяваше да открие. Отпечатаната с едър шрифт реклама за панаира съдържаше часовете,, мястото, разположението, входните такси, атракциите и стоп!
— Всеки четвъртък, петък и събота вечер през целия месец август — прочете тя на глас.
След няколко минути се качи в колата и тръгна през града към пътя за Бюфорт. Не знаеше какво ще стори, когато стигне там. Навярно инстинктът щеше да й подскаже. Но ако успееше… да опровергае алибито на Алекс Лад, Хамънд щеше да й бъде задължен до края на живота си. Или ако психоложката наистина е била на панаира, поне щеше да го знае. В съда не трябваше да има неприятни изненади. И в двата случая тя щеше да заслужи неговата признателност. Страхотно!
Докато официално не я освободеше от задълженията и, практически тя продължаваше да работи за него. Ако се справеше с тази задача, щеше да й бъде безкрайно благодарен и да се запита дали би се справил без нейна помощ. Дори можеше да й предложи постоянна работа в прокуратурата.
Ако не друго, поне щеше да оцени решението й да поеме инициативата и да се довери на инстинктите си, които дори морето от алкохол не бе притъпило. Толкова щеше да се гордее с нея!
— Сержант Басет?
Униформеният полицай прелисти вестника, който четеше. Когато видя Хамънд, застанал от другата страна на бюрото, внезапно се изправи.
— А, господин прокурор. Разпечатката, която поискахте, с готова.
Хранилището за доказателства на полицейския участък бе владение на Глен Басет. Той бе нисък, набит и суетен мъж. Буйните му мустаци компенсираха липсата на коса. Понеже не бе способен на агресивност, бе се провалил като патрулиращ полицай, но беше идеален за работата, с която се занимаваше сега. Бе добър човек, не се оплакваше и бе доволен от поста, който заемаше. Държеше се приятелски с всички и нямаше врагове.
Хамънд го бе помолил за услуга, която той с радост бе изпълнил.
— Не ми дадохте много точна информация, но просто разпечатах списъците от последния месец. Ако искате, ще потърся още…
— Засега е достатъчно.
Хамънд прегледа страницата с надеждата да попадне на едно име. Но не го откри.
— Бихте ли ми отделили няколко минути, сержант?
Полицаят усети, че Хамънд иска да разговаря с него насаме, и се обърна към секретарката, която работеше на съседното бюро.
— Даян, би ли наглеждала нещата тук?
Без да откъсне поглед от компютърния терминал, тя отвърна:
— Бъди спокоен.
Пазачът поведе Хамънд към малкото помещение за отдих на персонала. Предложи да му налее кафе от една запотена гарафа със смешна форма.
Хамънд отрицателно поклати глава и каза: