— Въпросът е много деликатен, сержант Басет. Съжалявам, че трябва да ви го задам.
Сержантът го изгледа изпитателно.
— Какъв въпрос?
— Възможно ли е… не питам дали е разрешено, а дали изобщо е възможно… полицай да вземе… оръжие от хранилището без ваше знание?
— Не, сър.
— Не е ли възможно?
— Отбелязвам всичко, мистър Крос.
— Да, разбирам — каза той и отново прегледа разпечатката.
Басет изглеждаше разтревожен.
— За какво е това?
— Просто ми хрумна нещо — предпазливо отвърна Хамънд. — Търся револвер като онзи, с който е застрелян Лут Петиджон.
— В гръб, с два куршума 38-и.
— Точно така.
— Тук има стотици пистолети от този калибър.
— Разбираш ли какъв е проблемът ми?
— Мистър Крос, гордея се с чиновническата си служба. Дори когато бях патрул…
— Не сте употребявали оръжие. Зная това, сержант. Не намеквам за никакво нарушение от ваша страна. Както казах, темата е деликатна и дори ми беше неприятно да ви питам. Просто се чудех дали някой полицай може да измисли причина да изнесе оръжие от хранилището.
Басет замислено потърка ухото си.
— Предполагам, че да, но не би могъл да го получи без писмено разрешение.
Задънена улица.
— Благодаря.
Хамънд взе разпечатката със себе си, макар и да не вярваше, че ще се натъкне на ценната улика, която се бе надявал да намери. Бе притиснал Харви Нъкъл и компютърният магьосник бе признал, че и Смайлоу, и Стефи са искали от него да им предостави информация за Петиджон.
Но сега, когато се замислеше, какво доказваше това? Че също като него са се надявали Лут да си получи заслуженото? Нищо ново. Нищо чудно.
В отчаяното си желание Алекс Лад да се окаже невинна бе готов да се съмнява във всичко и всички, дори в колегите си, които през последните няколко дни допринасяха за реда и закона доста повече, отколкото той.
Разочарован, Хамънд се прибра в апартамента си, влезе във всекидневната и включи телевизора. Говорителката с изумруденозелени контактни лещи тъкмо съобщаваше водещата новина. Въпреки че бе мъчително, изгледа репортажа.
Освен бинта, който придържаше ръката му, превръзките бяха скрити под дрехите, но лицето му бе восъчнобледо и изпито. На светлината на телевизионните прожектори наболата му брада изглеждаше още по-тъмна. Когато го бяха попитали за нараняванията, бе отговорил уклончиво и бе побързал да се измъкне.
Бе похвалил полицаите за отлично свършената работа. Избягвайки конкретните въпроси за Алекс Лад, бе казал само, че показанията на Тримбъл са съдбоносни за разследването, че доказателствата са солидни и изправянето й пред съда е практически сигурно.
Стефи, която стоеше зад лявото му рамо и го насърчаваше, кимна и се усмихна в знак на съгласие. Хамънд забеляза, че е фотогенична. Тъмните й очи блестяха Камерите бяха уловили нейната жизненост.
Смайлоу също бе обсаден от репортери и на отговорите му бе отделено още толкова време от емисията. За разлика от Стефи, той бе необичайно сдържан. Отговаряше дипломатично и думите му бяха почти като тези на Хамънд. Избегна да се задълбочава в подробности за връзката между Алекс Лад и Боби Тримбъл. Изтъкна значението на показанията на арестанта за делото срещу нея. Отказа да разкрие какво общо е имала с Петиджон.
Не каза нито дума за миналото й, но Хамънд подозираше, че Смайлоу се въздържа от коментар, за да не повлияе на гласуването на съдебните заседатели и да не даде на Франк Пъркинс основание да прехвърли делото в друг окръг или да поиска споразумение, ако се стигне до процес.
За миг на екрана се появи застиналото лице на адвоката, който изведе Алекс. Най-трудно Хамънд понесе тази част, защото знаеше какво унижение е за нея да бъде показана по телевизията като главната заподозряна в най-нашумялото убийство в новата история на Чарлстън.
Бе представена като уважавана психоложка на тридесет и пет години, със завидни постижения в своята област. Освен с професионалните си успехи, бе известна и с многобройните си участия в обществени и благотворителни прояви. Съседите и колегите й, с които журналистите бяха успели да разговарят, изразиха изумление и някои от тях нарекоха нападките срещу нея абсурдни и нелепи.
Когато говорителката с неестествено зелените очи премина към следващата новина, Хамънд изключи телевизора, качи се на горния етаж и напълни ваната с гореща вода. Потопи се, като внимаваше да не намокри ранената си ръка. Напрежението му леко намаля, но се почувства замаян и отпаднал.
Беше гладен и когато излезе от банята, слезе на долния етаж и се опита да си приготви бъркани яйца.
Трудно бе да си служи само с лявата ръка. Освен това бе разсеян, защото в съзнанието му се промъкна мрачно предчувствие. Не желаеше да стане за смях на потомците си. Не искаше да бъде запомнен като „многообещаващият млад прокурор, който тръгна след една фуста и кариерата му отиде по дяволите“. Именно това щеше да се говори за него.