Упорито обикаляше атракциите.
— Извинете, случайно да си спомняте…
— С всичкия си ли сте, госпожо? Оттук минават хиляди хора. Нима съм длъжен да помня някаква си уличница?
Продавачът изплю гъст тютюнев сок и едва не улучи рамото й.
— Благодаря ви, че ми отделихте време и вървете на майната си.
— Я се разкарайте! Задържате опашката.
Всеки път, когато покажеше снимката на Алекс Лад на някого от участниците в панаира или продавачите на билети и лакомства, получаваше подобен отговор. Или грубо я отпращаха, както последният, или не й обръщаха внимание. Повечето поклащаха глава и троснато отвръщаха:
— Съжалявам.
Продължи да разпитва дълго след като слънцето залезе и се разлетяха комари. За няколко часа краката й се подуха от влага и умора. Погледна подпухналите си ходила, притиснати от впитите каишки на сандалите, и съжали, че на този карнавал няма конкурс по уродливост.
— Щях да спечеля награда — промърмори тя. Най-сетне призна, че напразно губи времето си. Първо, може би доктор Лад бе излъгала, че е била на панаира. А ако бе казала истината, вероятността да открие някого, който да е бил тук в събота и да я е забелязал, бе нищожна.
Смачка един комар върху ръката си. Пръсна се като балон и остави кървава следа по кожата й.
— Навярно вече са изпили поне сто грама от мен.
В този миг тя реши да се откаже и да се върне в Чарлстън.
Докато мечтаеше да натопи краката си в леденостудена вода, мина покрай шатрата за танци, по чийто конусовиден покрив трептяха празнични светлини. Дрипавите музиканти си почиваха. Необикновено дългата брада на цигуларя бе сплетена на плитка. Танцьорите си вееха с хартиени ветрила, смееха се и бъбреха, докато чакаха групата отново да засвири.
Няколко самотници се оглеждаха наоколо и преценяваха шансовете си, като се стараеха да не изглеждат отчаяно търсещи компания.
Лорета забеляза, че сред тях има доста военнослужещи. Млади войници с гладко обръснати лица и късо подстригани коси, които оглеждаха момичетата и се наливаха с бира.
С радост би пийнала една. Само една бира? Можеше да си позволи. Не защото й липсваше алкохолът, а за да утоли жаждата, която я измъчваше. Сладките безалкохолни питиета по-скоро я усилваха. Докато е в шатрата, можеше да покаже снимката на доктор Лад на хората, дошли да се забавляват. Може би някой щеше да си я спомни от миналия уикенд. Войниците винаги забелязваха привлекателните жени. Може би поне един от тях бе загледал Алекс Лад.
Лорета си каза, че тези размисли не са просто търсене на повод да влезе в шатрата, където се сервираше бира. Потръпна от болката в отеклите си ходила и накуцвайки, се качи по стъпалата.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Франк Пъркинс отвори входната врата на дома си и приветливата му усмивка изчезна, сякаш току-що бе изслушал виц с интересно начало, който всъщност се бе оказал глупав.
— Хамънд!
— Може ли да вляза?
Внимателно подбирайки думите си, Франк каза:
— Не е особено удобно.
— Трябва да поговорим.
— Предпочитам да се срещнем в работно време.
— Неотложно е, Франк. Дори утре ще бъде късно. Трябва веднага да видиш нещо. — Хамънд извади от вътрешния си джоб плик и го подаде на адвоката, Франк го взе и надникна вътре. Имаше банкнота от един долар.
— За бога…
— Наемам те за свой адвокат, Франк. Това е аванс от хонорара ти.
— Какво те прихваща, по дяволите?
— Аз бях с Алекс вечерта, когато убиха Лут Петиджон. Прекарахме нощта заедно, в леглото. Сега мога ли да вляза?
Както бе очаквал, Франк Пъркинс загуби ума и дума. Хамънд се възползва от моментното му вцепенение и мина покрай него. Франк затвори вратата на уютната си къща в предградията. Бързо се опомни и едва не сграбчи Хамънд за гушата.
— Осъзнаваш ли колко принципи на етиката наруши току-що? А колко накара и мен да наруша?
— Прав си. — Хамънд взе обратно банкнотата. — Не можеш да работиш за мен. Сблъсък на интереси. Но докато бях твой клиент, ти се доверих за нещо, което професионалният ти дълг изисква да запазиш в тайна.
— Кучи син! — гневно каза Франк. — Не зная какво си намислил. Дори не искам да узная, но те моля да напуснеш дома ми. Веднага!
— Нима не чу какво казах? Че прекарах…
Той замълча, когато в сводестия коридор се втурнаха няколко души, любопитни да разберат какво става. Единственото лице, което привлече вниманието му, бе на Алекс.
Франк извърна глава и промълви:
— Маги, помниш ли Хамънд Крос?