Единствено Дейви, най-младата, бе останала в Чарлстън, понасяйки срама и клюките, дори след като Клайв бе починал от сърдечен удар в леглото на поредната си любовница, при която се бе отбил след сутрешното заседание на управителния съвет, и след постъпването на Максин в психиатричната клиника „Алцхаймер“, когато всички знаеха истината, че е започнала да губи разсъдъка си поради своята пристрастеност към водката.
На външен вид Дейви изглеждаше нежна и крехка, но имаше удивително твърд характер. Беше доказала, че е способна да издържи на всичко.
— Е — каза тя и се изправи, — не пожелахте да ви почерпя, но аз бих пийнала нещо.
Сложи няколко бучки лед във висока кристална чаша на подвижната масичка и си наля водка. Изпи на един дъх почти половината, след което допълни чашата си и се обърна към тях:
— Коя е била?
— Моля?
— Хайде, Рори. Не се прави, че не разбираш. Щом Лут е застрелян в луксозна хотелска стая, със сигурност се е забавлявал там с някоя любовница. Предполагам, че го е убила или тя, или ревнивият й съпруг.
— Откъде знаете, че са го застреляли? — попита Стефи Мъндел.
— Какво?
— Смайлоу не спомена, че съпругът ви е застрелян. Каза само, че е убит.
Дейви отпи още една глътка.
— Просто предположение. Не познах ли?
— Случайно ли ви хрумна?
Дейви нервно разпери ръце и разля част от питието си върху килима.
— Коя сте вие, за бога?
Стефи стана.
— Представител съм на областния прокурор. Или както го наричат в Южна Каролина — главен юрист на окръга.
— Добре зная кое как се нарича в Южна Каролина — глуповато отбеляза Дейви.
— Аз ще поема делото за убийството на съпруга ви. Затова настоях да дойда със Смайлоу.
— А, ясно, искали сте да видите реакцията ми, когато чуя новината.
— Именно. Бих казала, че не изглеждахте много изненадана. Да се върнем на първия въпрос, който ви зададох. Къде бяхте днес следобед? И не казвайте, че не е моя работа, защото, както сама разбирате, мисис Петиджон, длъжна съм да ви попитам.
Сдържайки гнева си, Дейви спокойно поднесе чашата към устните си и провлачено попита:
— Искате да знаете дали имам алиби, така ли?
— Не сме дошли да те разпитваме, Дейви — намеси се Смайлоу.
— Всичко е наред, Рори. Нямам какво да крия. Мисля, че беше твърде безочливо от нейна страна… — Тя прониза Стефи с поглед. — …да нахълта в дома ми и да започне да отправя безсрамни обвинения секунди след като ми бе съобщено, че съпругът ми е убит.
— Това е работата ми, мисис Петиджон, независимо дали ви харесва.
— Е, не ми харесва. — Дейви пренебрежително махна с ръка и се обърна към Смайлоу: — С удоволствие бих ти съдействала. Какво искаш да знаеш?
— Къде беше между пет и шест часа следобед?
— Тук.
— Сама ли?
— Да.
— Може ли някой да потвърди?
Тя натисна един бутон на телефона върху поставката в ъгъла. По говорителя прозвуча гласът на прислужницата:
— Да, мис Дейви.
— Сара, би ли дошла за малко? Благодаря.
Тримата мълчаливо изчакаха. Дейви презрително втренчи поглед в помощник прокурорката и заигра с огърлицата от съвършено еднакви перли, която носеше на шията си. Бяха подарък по случай дебюта й в обществото от баща й, към когото бе изпитвала смесени чувства на любов и омраза. Психоаналитикът й бе казал, че за нея те са символ на недоверието й в хората, породено от предателството на баща й към съпругата и дъщерите му. Дейви не знаеше дали е вярно, или перлите просто й харесват. Както и да е, винаги ги носеше, независимо с какво е облечена, дори когато бе по къси панталони и тениска, както тази вечер.
Домашната помощница на Дейви бе служила дълги години при майка й. Сара работеше за семейството още отпреди раждането на Кланси и знаеше за всичките им нещастия. Когато влезе в стаята, враждебно изгледа Смайлоу и Стефи Мъндел.
Дейви учтиво я представи:
— Мис Сара Бърч, това са детектив Смайлоу и една служителка от кантората на областния прокурор. Дойдоха, за да ми съобщят, че мистър Петиджон е открит мъртъв днес следобед.
Реакцията на Сара бе също толкова сдържана, колкото тази на работодателката й. Дейви продължи:
— Казах им, че между пет и шест часа бях тук и ти ще потвърдиш. Нали?
Стефи Мъндел едва не избухна:
— Не можете…
— Стефи!
— Но тя току-що се опита да манипулира свидетелката — изкрещя Стефани на Смайлоу.
Дейви го изгледа невинно.