Или може би не. Не искаше да знае, че се е оставил да бъде подведен като наивните младежи и похотливите старци, които бяха плащали на брат й Боби за нейните услуги. Ако наистина я обичаше, както бе заявил, трябваше да се примири и с това.
Франк се върна на мястото си. Остави пълната чаша върху подложката на бюрото и попита:
— Кой от двама ви ще продължи?
— Имах уговорка е Петиджон за събота следобед — започна Хамънд. — По негова покана. Не исках да отивам, но той настоя, като каза, че е в мой интерес да се срещнем.
— По какъв повод?
— Главният прокурор ми бе възложил да разследвам аферите му. Петиджон беше разбрал за това.
— Откъде?
— По-късно ще обсъдим този въпрос. Засега ще ти кажа, че бях почти готов да предам сведенията на съдебната комисия.
— Предполагам, че Петиджон е искал да се споразумеете.
— Точно така.
— Какво предлагаше в замяна?
— Ако докладвам на главния прокурор, че няма основания за завеждане на дело и оставя Лут да действа, както обикновено, обеща да подкрепи кандидатурата ми за поста на Монро Мейсън, включително и е финансова помощ за кампанията ми. Предложи, след като спечеля изборите, да сключим взаимоизгодно споразумение. Много полезно партньорство, което би му позволило да нарушава закона, а аз да си затварям очите.
— Навярно си отказал.
— Категорично! Тогава извади тежката артилерия. Собственият ми баща е бил един от съдружниците му в проекта за остров Спекъл. Лут ми показа документи, които го доказваха.
— Къде са те сега?
— Взех ги със себе си, когато си тръгнах.
— Валидни ли са?
— Боя се, че да.
Франк не бе глупав. Веднага се досети.
— Ако продължеше с разследването си за него, щеше да бъдеш принуден да повдигнеш обвинение и срещу баща си.
— Това беше същността на предупреждението му.
Лицето на Алекс бе добило израз на нежност и съчувствие. Франк каза тихо:
— Съжалявам, Хамънд.
Знаеше, че думите му са искрени, но махна е ръка.
— Казах на Лут да върви по дяволите и че възнамерявам да изпълня дълга си. Когато се обърнах с гръб към него, крещеше нецензурни изрази и заплахи. Възможно е този внезапен гняв да е предизвикал удара. Не зная. Повече не го погледнах. Навярно съм стоял там около пет минути. Максимум.
— Колко беше часът?
— Уговорката ни беше за пет.
— Видя ли Алекс?
Двамата едновременно поклатиха глави.
— Едва когато стигнах на панаира. Бях толкова ядосан на Петиджон, че напуснах хотела в ужасно настроение. Не съм забелязал нищо. — Спря за миг и въздъхна дълбоко. — Възнамерявах да прекарам вечерта във вилата си. Спонтанно реших да се отбия на онзи панаир. Видях Алекс в шатрата за танци и… — Отмести поглед към нея. Тя слушаше внимателно. — Така започна всичко.
Настъпи тишина, нарушавана само от тиктакането на часовника върху бюрото на Франк. Най-сетне адвокатът попита:
— Какво се надяваше да постигнеш, като дойде тук, за да ми разкажеш това?
— Тежеше на съвестта ми.
— Е, аз не съм изповедник — отбеляза Франк с раздразнение.
— Така е, не си.
— Освен това сме противници в едно дело за убийство.
— Знам.
— Да се върнем на първия ми въпрос: защо дойде при мен?
Хамънд отвърна:
— Знам кой е убил Лут.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Дейви лениво вдигна телефона.
— Дейви, знаеш кой се обажда. Това не бе въпрос.
Поради липса на по-интересно занимание се бе изтегнала на дивана в спалнята си, пиеше водка с лед и гледаше черно-бял филм с Джоан Крауфорд по канала за филмова класика. Тревогата в гласа, който чу, я накара рязко да се изправи и за миг й се зави свят. Намали звука на телевизора.
— Какво…
— Не казвай нищо. Може ли да се срещнем?
Тя погледна часовника на старинната масичка до дивана.
— Сега ли?
В годините на бурната й младост едно телефонно обаждане късно вечерта би събудило жаждата й за приключения. С радост се измъкваше от къщи, за да се позабавлява с някое момче или група приятелки, да направят забранена нощна екскурзия или да поплуват, да пият бира или да пушат марихуана. Тези бягства винаги хвърляха родителите й в паника. Част от забавлението бе да наруши наказанието, което получаваше, когато я хванеха.
Дори след женитбата си с Лут често имаше късни телефонни разговори, след които заминаваше на среднощни пътешествия. Но това никога не бе причинявало скандал в дома й. На Лут или му бе все едно къде ходи, или мислеше за своите приключения. Те едва ли можеха да се сравнят с нейните.
Въпреки че това обаждане не предвещаваше нищо забавно, събуди любопитството й.