— Така е. Във вторник Хамънд ще изложи случая пред съдебните заседатели.
— Тогава какъв е проблемът?
— Преди да видиш репортажа днес, беше ли чувала за доктор Алекс Лад?
— Не, но Лут имаше много любовници. Познавах повечето от тях, но не всички, сигурна съм.
— Не мисля, че е била поредната му любовница.
— Наистина ли?
Дейви се обърна към него, сви крак и опря брадичка на коляното си. Позата бе съблазнителна и неприлична и би накара да сведе поглед за няколко мига, след което отново вдигна очи към лицето й.
— Щом се обръщаш към мен, Рори, значи наистина си отчаян.
— Ти си последната ми надежда.
— Жалко, защото вече ти казах всичко, което зная.
— Искрено се съмнявам, Дейви.
— Не те излъгах за онази жена — Лад. Никога…
— Не е това — каза той и нетърпеливо поклати глава. — Има нещо… нещо друго.
— Да не би да мислиш, че си сгрешил?
Той не отговори, но изражението му стана напрегнато.
— А, така значи? А за теб тази несигурност е по-лоша съдба и от смъртта, нали? Непоколебимият хладнокръвен полицай. — Дейви се усмихна. — Е, съжалявам, че ще те разочаровам, скъпи, но тази среща на четири очи е загуба на време и за двама ни. Не знам кой е убил Лут. Кълна се!
— Разговаря ли с него в онзи ден?
— Сутринта, когато излезе, ми каза, че ще играе голф. Дори не се сетих за него, докато ти и онази кучка Мъндел дойдохте да ме осведомите, че е мъртъв. Очевидно последните думи, които ми каза, са били лъжа. Това донякъде дава представа за нашия брак. Лут бе ужасен съпруг, горе-долу ставаше за любовник, а като човек беше пълно нищожество. Честна дума, все едно ми е кой го е извършил.
— Разбрахме, че домашната ти помощница е излъгала.
— За да ме защити.
— Ако си невинна, защо имаш нужда от защита?
— Прав си. Но дори ако бях казала, че съм яздила гола по Броуд Стрийт, Сара би го потвърдила. Знаеш това.
— Не си прекарала затворена в стаята си целия ден с главоболие, нали?
Тя се засмя и прокара пръсти през заплетените си къдрици.
— Напротив. Бях в леглото с масажиста си, който не само ми причини главоболие, а и ме отегчи до смърт. Сара не искаше да навреди на репутацията ми, като каже истината.
Саркастичната нотка в гласа й не му убягна.. Извърна глава и се загледа през стъклото в храсталака срещу тях. Чертите му се изостриха от напрежение. Дейви не знаеше дали това е добър или лош знак.
— Отново ли съм заподозряна, Рори?
— Не. Ти не би убила Лут.
— Защо мислиш така?
Очите му отново срещнаха нейните.
— Защото знаеш колко ме нарани, когато се омъжи за него, и ти доставяше удоволствие да ме измъчваш.
Значи знаеше защо се е омъжила за Лут. Бе забелязал и дори бе изпитал болка. Въпреки привидното си равнодушие към всичко, Рори не беше безчувствен. У него се бе прокраднала дори ревност.
Сърцето й се разтуптя от вълнение, но се постара да не го издаде.
— И?
— И не би го крила. Знаеш, че би се отървала безнаказано, тогава защо да си правиш труда да се прикриваш?
— С други думи — каза тя, — твърде богата съм, за да бъда осъдена.
— Именно.
— А и едно бракоразводно дело би донесло по-малко неприятности от съдебен процес за убийство.
— В твоя случай може би е тъкмо обратното.
Развеселена, Дейви каза:
— Освен това, както споделих и с Хамънд, затворническата униформа…
— Кога си разговаряла с Хамънд? — прекъсна я той.
— Често се виждаме. С него сме стари приятели.
— Отлично знам това. Имаше ли представа, че се е срещнал с Лут в деня на убийството? Малко преди приблизителния час на смъртта му?
Дейви внезапно настръхна и се запита колко сурово ще бъде отмъщението на Рори за страданието, което му бе причинила. Дали щеше да я обвини във възпрепятстване на правосъдието чрез укриване на доказателства? Бе дала на Хамънд ръкописната бележка на Лут за уговорката, която бяха имали. Може би тази информация бе незначителна. А може би бе ключът към разбулването на мистерията.
Както и да е, бе работа на детектива, а не на вдовицата да открие какво значение има това за случая. Дори ако срещата на Хамънд с Лут нямаше връзка със самото убийство, можеше да повлияе на действията му като прокурор. Втората среща не се бе осъществила, ако наистина другият белязан час бе за друга уговорка. До него не бе написа име, а и смъртта на Лут бе настъпила по-рано.
Дейви бе раздвоена между страха си да не бъде уличен в нарушение на закона и предаността към своя стар приятел.
— Хамънд ли ти го каза?
— Видели са го в хотела.
Тя се засмя, но не особено убедително.
— Това ли било? Значи предполагаш, че е бил при Лу само защото са го забелязали в същата сграда? Може би имаш нужда от почивка, Рори. Загубил си реален усет.