— Обиждаш ли ме, Дейви?
— Изводът, до който си стигнал, е глупав и ти го знаеш. Двама мъже са били в една и съща обществена сграда, приблизително по едно и също време. Какво те кара да смяташ, че има връзка?
— Толкова пъти обсъждахме какво се е случило в хотел онзи следобед, а Хамънд нито веднъж не спомена, че е там.
— Защо да споменава? Излишно е да вдига шум заради някакво си съвпадение.
— Ако наистина беше съвпадение, нищо не би му коствало да каже.
— Може би е имал тайна интимна среща в хотела. Или обича пастет от омари, който се приготвя там. Възможно е да е минал през фоайето само за да се разхлади. Може би има стотици причини да се отбие.
Рори се наведе към нея така, както не се бе приближавал от години.
— Ако Хамънд се е срещнал с Лут, трябва да знам.
— Нямам представа — троснато отвърна Дейви. Това бе истина. Бе дала на Хамънд бележката, без да задава въпроси, и той не й бе казал дали е спазил уговорката или не.
— Какво би представлявала подобна среща?
— Откъде да знам?
— Лут заварвал ли ви е заедно с Хамънд?
— Какво? — извика тя и се засмя. — За бога, Рори, тази вечер наистина проявяваш развинтено въображение! Как ти хрумна?
Прониза я с поглед и искрицата радост, която се бе пробудила у нея, изчезна.
— О! — възкликна тя и лицето й помръкна. — Прав си естествено. Вярно е, че прелюбодеянието не ми е чуждо. Но нима наистина мислиш, че Хамънд Крос би спал с омъжена жена?
След няколко секунди напрегнато мълчание той попита:
— Каква друга причина може да има да се срещнат?
— Не знаем дали са се срещнали.
— Хамънд спомена ли ти да се е видял с някого в хотела?
— Ако е бил там, сигурно е попаднал сред стотиците потни туристи, които непрекъснато влизат и излизат всеки ден.
— Имал ли е уговорка?
— Стига, Рори! — гневно извика тя. — Вече ти казах, не е споменавал.
— Нещо става с него.
— С Хамънд ли? Какво?
— Не знам, но ме безпокои. Напоследък сякаш ентусиазмът му се е изпарил.
— Влюбен е.
Рори внезапно повдигна брадичка.
— Влюбен? В Стефи?
— Пази боже! — отвърна тя и леко потръпна. — Боях се да попитам доколко са сериозни отношенията им, но когато го сторих, той каза, че всичко е приключило, и вярвам, че е така. Неговата възлюбена не е лишената от чар мис Мъндел.
— Тогава коя?
— Не пожела да ми каже. Но не изглеждаше особено щастлив. Сподели, че положението било не просто сложно, а невъзможно. Въпреки че дамата не е омъжена. И за това го попитах.
Рори леко сведе глава. Сякаш бе приковал поглед в пръстите на босите й крака, докато размишляваше върху последните й думи. Успя да го погледа няколко мига — гладкото му чело, строгите черти и хладнокръвно стиснатите устни, чиято нежност някога бе познала. Спомняше си допира им до своите, до кожата си, жадните им ласки.
— Тя ни кара да вършим толкова неща — тихо каза Дейви.
Той вдигна глава.
— Какво?
— Любовта. — Погледите им се срещнаха за няколко сякаш безкрайни мига. — Подтиква човек към постъпки, на които дори не би му хрумнало, че е способен. Например да се омъжи за някого, когото ненавижда.
— Или да го убие.
Блузата затрептя на гърдите й от учестеното й диша
— Иска ми се ти да ме обичаше достатъчно, за да го убиеш. — Сложи длани на лицето му и плъзна пръсти по устните. — Кажи ми, Рори — настойчиво прошепна Дейви. — Обичаш ли ме толкова силно? Моля те, кажи „да“!
Сякаш протягайки се над бездната на годините, прекарани в болка и копнеж, тя се наведе към него и го целуна. Щом докосна устните му, помежду им пламна огън. Реакцията му бе мигновена. Устните му се впиха в нейните с почти необуздана страст.
Но внезапно всичко свърши. Той енергично отмести ръцете й от лицето си и я отблъсна.
— Рори? — жално извика тя, когато отвори вратата на колата й.
— Довиждане, Дейви.
— Рори!
Но той се втурна между храстите и изчезна в мрака. „Макдоналдс“ вече бе затворен. Всички си бяха отишли. Светлините бяха угаснали. Беше тъмно и Дейви бе сама. Никой не чу горчивите й ридания.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Знам кой е убил Лут.
Алекс и Франк Пъркинс бяха поразени от думите на Хамънд и няколко секунди не можаха да проговорят. След това го обсипаха с въпроси. Първо Франк го попита защо вместо да се обади в полицията, бе дошъл при него.
— По-късно ще ти обясня — отвърна Хамънд. — Преди да продължим, Алекс трябва да ми разкаже всичко, което знае за случилото се. — Обърна се към нея и се наведе напред. Истината, Алекс. Цялата. Тази вечер. Сега.