— Затова отиде в „Чарлз Таун Плаца“ в уречения час.
— Да.
— Не можа ли да позвъниш на Петиджон по телефона?
— Съжалявам, че не го направих, Франк. Но реших, че ако отида лично, впечатлението ще бъде по-силно.
— Какво се случи, когато стигна там?
— Беше любезен. Учтиво изслуша обяснението ми.
Тя седна на ръба на стола и потърка челото си.
— И?
— След това ми се изсмя — плахо отвърна Алекс. — Още щом отвори вратата, трябваше да разбера, че има нещо нередно. Не се изненада, че вижда мен вместо Боби. Но го осъзнах твърде късно.
— Знаел е, че ще отидеш ти, а не Боби, и се е изсмял на историята ти?
— Да — печално отвърна тя. — Боби се обадил по-рано и казал на Петиджон, че ще отида, предупредил го, че играя двойна игра и вероятно ще съчиня някаква сълзлива история, с която да го накарам да изпита съжаление към мен, а след това ще го примамя в леглото и ще се възползвам от шанса си да го изнудвам за повече пари, отколкото е обещал.
— Не предполагах, че би му хрумнало — гневно промърмори Хамънд. — Тримбъл не изглежда толкова умен.
— Не е умен — каза Алекс. — Просто умее да измисля подли интриги. Тази негова дарба го прави опасен. Когато получи възможност, поема рискове, за които никой разумен човек не би помислил. Освен това знае, че който нанесе първия удар, има предимство. Не успях да убедя Петиджон, че не участвам в подъл заговор, свързан със секс и изнудване. Реши да се възползва. Смяташе, че съм дошла с намерението да го съблазня… разбирате.
— Налетял ти е? — досети се Франк.
— Съпротивих се естествено. Блъснах ръката му. Навярно тогава се е залепила частицата карамфил. Сутринта бях набола портокалите. По пръстите ми са останали частици. Както и да е, ритнах го, Петиджон се ядоса и започна да крещи заплахи. По-точно, че има среща със заместник областен прокурор Хамънд Крос. — Погледна го. — А той несъмнено би се заинтересувал от интригата ни с Боби. След малко Алекс продължи: — Изпаднах в паника. Видях живота си, изграден с цената на толкова усилия, да рухва. Семейство Лад, които бяха повярвали в мен, биха се разочаровали. Биха се усъмнили в мен и в смисъла на учението ми. Пациентите, чието доверие бях спечелила, щяха да се почувстват предадени. Затова избягах. Когато се качих в асансьора, цялата треперех. Слязох долу и се отбих в бара, за да седна, защото едва се държах на краката си. Но когато се успокоих, осъзнах, че реакцията ми е била глупава. За няколко секунди отново се бях почувствала така, както когато Боби контролираше живота ми. Там, в бара, дойдох на себе си. Миналото е далеч зад гърба ми. Сега съм уважавана личност, получила професионална признание. От какво да се боя? Не бях сторила нищо нередно. Ако успеех да убедя когото трябва, че моят по-голям брат отново се е опитал да ме експлоатира, може би щях да се отърва от него веднъж завинаги. А кой бе най-подходящият…
— Хамънд Крос, заместник областен прокурор.
— Точно така — кимна тя на Франк. — Затова се върнах и стаята на петия етаж. Когато стигнах, вратата беше открехната. Доближих ухо, но не чух разговор. Побутнах я и надникнах вътре. Петиджон лежеше по корем близо до масичката.
— Разбра ли, че е мъртъв?
— Не беше — отвърна Алекс и двамата мъже я изглед с изумление. — Не желаех да го докосвам, но го направих. Имаше пулс, но беше в безсъзнание. Не исках да ме видят при него в това състояние, след като бившият ми съучастник в престъпление го бе изнудвал. Затова отново буквално побягнах от апартамента. Този път слязох по стълбите. Навярно за малко сме се разминали — каза тя на Хамънд. Когато стигнах до фоайето, те видях да излизаш през главния вход.
— Как ме позна?
— Бях виждала снимката ти във вестниците. Изглеждаше разстроен. Помислих…
— Че съм нападнал Петиджон?
— Не точно. Хрумна ми, че ако разговорът ти с него е бил неприятен като моя, навярно го е заслужил. Затова те проследих. Ако по-късно Петиджон подадеше оплакване срещу Боби и мен, ако бъдех обвинена в съучастие, нима можех да имам по-добро алиби от това, че съм била със заместник областния прокурор, който също е имал спречкване с Петиджон? — Алекс сведе поглед към ръцете си. — В събота вечерта няколко пъти се почувствах виновна заради постъпката си и се опитах да си тръгна.
Хвърли поглед към Хамънд, който плахо погледна Франк. Адвокатът намръщено се взираше в него.
— В неделя сутринта бях обзета от срам и се измъкнах, преди Хамънд да се събуди — каза му тя. — Същата вечер Боби дойде за парите си. Естествено нямаше такива. Но за мое удивление ме поздрави, че съм очистила единствения ни „свидетел“.