— Обичам да се любя с теб — каза той.
Алекс бавно въздъхна:
— Трябва да вървиш.
— Да — прошепна Хамънд. — Както знаеш, утре трябва да стана много рано. — Смръщи вежди. — Не знам как ще се развият нещата, Алекс. Ще ти се обадя. Ще издържиш ли?
— Да — увери го Алекс с усмивка.
Той тръгна заднишком към вратата.
— Приятни сънища.
— Лека нощ, Хамънд.
— По дяволите!
Лорета Буут прикова поглед в телефонния автомат, молейки се да позвъни. Два пъти се бе опитала да се свърже с Хамънд на пейджъра му, след като и домашният, и клетъчният му телефон не отговаряха. Апаратът упорито продължаваше да мълчи. Погледна часовника си. Наближаваше два. Къде, за бога, можеше да бъде?
Изчака още минута, сложи нова монета и позвъни в дома му.
— Слушай, идиот такъв, не знам защо си губя времето посреднощ, за да спася кожата ти, но за сетен път ти казвам, че ти водя пряк свидетел от скапания панаир. Моля те, обади се незабавно. Нервен е и едва успявам да го задържа.
— Мисис Буут?
Тя затвори и извика на ядосания мъж в колата си:
— Идвам!
Отначало с удоволствие бе заговорил за случая и новината за арестуването на Алекс Лад. Но когато му бе казала, че може да се окаже пряк свидетел, бе започнал да увърта. Бе казал, че не желае да се забърква. Искал да постъпи като доблестен гражданин, но…С часове бе използвала сладкодумието си, за да го убеди да съдейства. Но се боеше, че ще се разколебае. Всеки момент би могло да му хрумне да избяга или да отрече всичко, което е казал, че си спомня от миналата събота.
— Мисис Буут?
Тя вдигна среден пръст срещу телефонния автомат и се върна до колата.
— Нали ти казах да ме наричаш Лорета? Искаш ли още една бира?
— Сега, като размислих… — На лицето му се изписа нерешителност. — Все още не съм сигурен дали искам да се замесвам. Може да съм сбъркал, нали разбирате? Не успях да я видя добре.
Лорета отново го окуражи, като в същото време се питаше: „Къде се губи Хамънд, по дяволите?“
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Петък
Стефи леко се отдръпна назад, когато отвори вратата на офиса си и видя Хамънд, застанал на прага с вдигната ръка, явно за да почука.
— Имаш ли минута време?
— Всъщност не. Само…
— С каквото и да си се захванала, може да почака. Това е важно.
Побутна я навътре и затвори вратата.
— Какво има?
— Седни.
Макар и озадачена, тя се подчини. Докато заеме мястото си зад бюрото, той нервно закрачи из офиса. Не изглеждаше по-добре от вчера. Все още не можеше да си служи с ръката си. Косите му бяха разрошени, сякаш ги бе сушил с вършачка. Бе порязал брадичката си при бръснене и едва забележимото петно от кръв й напомни за резултата от лабораторията, който бе получила преди минути.
— Изглеждаш напрегнат. Колко чаши кафе си изпил тази сутрин? — попита тя.
— Нито една.
— Наистина ли? А сякаш си поел свръхдоза кофеин.
Хамънд внезапно се спря и застана с лице срещу нея.
— Стефи, нали с теб сме близки?
— Моля?
— Не сме само колеги. Докато имахме връзка, аз ти се доверявах за тайните си. Близостта, която съществуваше помежду ни, прави отношенията ни по-специални, нали? — Той я изгледа изпитателно, а след това изрече проклятие и напразно се опита да приглади косите си. — Господи, толкова е неловко!
— Хамънд, какво става?
— Преди да ти кажа, трябва да изясним един въпрос.
— Превъзмогнах го, Хамънд. Това ли е? Не искам да живея с човек, който…
— Не става въпрос за връзката ни. За Харви Нъкъл.
Това име се стовари като камък върху бюрото й. Опита се да сдържи изненадата си, но разбра, че смаяното й изражение я е издало. Срещна проницателния поглед на Хамънд и се убеди, че би било безполезно да отрича.
— Добре. Значи знаеш. Накарах го да се порови в личните дела на Петиджон.
— Защо?
Пръстите й нервно заиграха с един кламер, докато обмисляше дали е правилно да обсъжда това с Хамънд. Най-сетне каза:
— Преди няколко месеца Петиджон поиска да се срещне с мен. Отначало помоли за дребна услуга. После започна да ме изкушава. Каза, че му хрумнало колко удобно би било и за двама ни, ако аз поема поста областен прокурор. Обеща да ми съдейства.
— Ако?
— Ако държа очите и ушите си отворени и му докладвам за всичко, което би го заинтересувало. Като например проучването на аферите му.
— Какво му отговори?
— Нещо не особено прилично. Отказах, но проявих любопитство с какво се е захванал и какво има да крие. Нима Стефи Мъндел не би се гордяла, ако успее да изобличи най-изпечения мошеник в областта? Затова се свързах с Харви.
Разгъна кламера във формата на буква S.