— Получих информацията, която ме интересуваше, и…
— И видя името на баща ми върху документите за партньорство.
— Да, Хамънд — сериозно отвърна тя.
— Но си замълча.
— Престъплението беше негово, а не твое. Но Престън не може да бъде наказан, без и ти да пострадаш. Не исках това да се случи. Знаеш, че бих се радвала да стана главен прокурор. Никога не съм го крила.
— Но не и ако за да получиш поста, се налага да преспиш с Петиджон.
Тя потръпна.
— Надявам се, че не говориш сериозно.
— Пошегувах се. Благодаря ти, че вече сме на чисто.
— Всъщност радвам се, че не е нужно да крия това. Измъчваше ме като дълбока рана. — Стефи хвърли кламера. — Е, какво има?
Той седна срещу нея, залюля се на стола и се облегна на бюрото й, преди да заговори.
— Ще ти кажа нещо, което трябва да остане между нас — настойчиво прошепна Хамънд. — Мога ли да ти имам доверие?
— Естествено.
— Добре. — Въздъхна дълбоко. — Алекс Лад не е убила Петиджон.
Това ли бе голямото откровение? След прочувствения увод бе очаквала да чуе искрено признание за връзката им и може би молба за прошка. Вместо да й разкаже всичко, той за пореден път трогателно изрази вярата си в невинността на своята любовница.
Стефи едва сдържа гнева си, но положи усилие да заеме привидно нехайна поза.
— Вчера направи гръмко изявление, че ще изложиш случая пред съдиите. Какъв е този внезапен обрат?
— Не е внезапен и никога не съм правил гръмки изявления. От самото начало чувствах, че сме на погрешна следа. Има твърде много фактори, които не се връзват.
— Тримбъл…
— Тримбъл е мръсник.
— А тя е била проститутка — извика Стефи. — Изглежда, отново се е захванала с предишния си занаят.
— Да не започваме пак, а?
— Добре. Вече обсъдихме този аргумент. Имаш ли по-силен?
— Убиецът е Смайлоу.
Стефи неволно зяпна. Този път наистина не повярва на ушите си.
— Шегуваш ли се?
— Не.
— Хамънд, какво, за бога…
— Изслушай ме — каза той и протегна ръка напред. — Ако не си съгласна, ще уважа твоята гледна точка.
— Спести си усилията. Почти съм сигурна, че няма да се съглася.
— Моля те!
В събота вечерта, когато закачливо бе попитала Смайлоу дали той не е убил бившия си зет, просто си бе направила шега, макар и лоша. Беше му задала въпроса само за да го по дразни. Но тонът на Хамънд бе сериозен. Очевидно смяташе, че е възможно Смайлоу да е извършил престъплението.
— Добре — отвърна тя и сви рамене в знак, че се предава. — Обясни ми защо смяташ така.
— Помисли малко. Местопрестъплението беше идеално чисто. Самият Смайлоу неколкократно го изтъкна. Кой би успял така умело да заличи следите си, ако не един детектив от отдел „Убийства“, който изкарва прехраната си с търсене на улики?
— Имаш право, Хамънд, но отиваш твърде далеч.
Правеше отчаян опит да защити новата си любима. Беше толкова унизително, че е готов на такава постъпка заради Алекс Лад. Пелтечеше като срамежлив ученик за близост, доверие и възвишени отношения с една-единствена цел. Опитваше се да я използва, за да избави любовницата си.
Изпита желание да му каже, че знае за неуместната им връзка, но би било импулсивна и глупава реакция. Струваше си да потърпи известно време, за да се наслади на унижението му. Фактът, че бе разкрила неговата тайна, бе ценен коз. Ако го извадеше твърде скоро, ефектът нямаше да бъде достатъчно силен.
Междувременно, колкото повече неща споделеше, толкова по-солидни щяха да бъдат доказателствата й срещу него. Без да осъзнава, сам щеше да й поднесе поста областен прокурор като подарък, опакован и вързан с панделка. Бе необходимо изключително самообладание, за да запази равнодушното си изражение.
— Предполагам, че хипотезата ти не е основана само върху липсата на неоспорими доказателства — каза тя.
— Смайлоу мразеше Петиджон.
— Вече установихме, че е имал доста врагове.
— Но никой не го е ненавиждал до такава степен. Неведнъж е заявявал, че ще убие Петиджон заради нещастията, които е причинил на Маргарет. Имам надежден свидетел, че е нападнал Лут и ако не е бил спрян, би го очистил на място.
— Кой ти каза това, Дълбокото гърло ли?
Шегата й явно не му допадна и той отвърна троснато:
— В интерес на истината — да. Засега пазя тази информация в тайна.
— Хамънд, сигурен ли си, че не се подвеждаш от личната си неприязън към Смайлоу?
— Вярно е, че не го харесвам. Но никога не съм се заканвал, че ще го убия, както той е заплашвал да убие Лут Петиджон.
— Импулсивно? В пристъп на гняв? Стига, Хамънд! Никой не взема подобни заплахи на сериозно.
— Смайлоу често се отбива в бара на „Чарлз Таун Плаца“.