— Както стотици други хора, включително и ние.
— И е редовен клиент на ваксаджията от фоайето.
— О, да! — възкликна тя и удари по ръба на бюрото си. — Това безспорно е улика!
— Не се подигравай, Стефи, защото следващият ми довод е свързан с револвера.
— Оръжието на убийството?
— Смайлоу има достъп до безброй пистолети. Вероятно поне половината от тях не са регистрирани и липсата им може да бъде установена.
Това бе първият факт, който накара Стефи да се замисли. Закачливата й усмивка бавно изчезна. Тя изправи гръб.
— Имаш предвид…
— В хранилището за доказателства. Конфискувани са при разбиване на наркоканали и арести. Пазят се там до датата на процеса или просто чакат да бъдат унищожени или продадени.
— Води се опис на доказателствата в хранилището.
— Смайлоу би намерил начин да се справи с този проблем. Използвал е някой от онези револвери и отново го е върнал. Или може би го е изхвърлил. Никой не би забелязал липсата му. Или е взел от новите, които все още не били предадени за съхранение. Има десетки начини.
— Разбирам накъде биеш — замислено каза Стефи, но поклати глава. — Отново не е достатъчно, Хамънд. Не разполагаме с оръжие, което да доказва, че Алекс Лад е за ляла Петиджон, но нямаме подобна улика и срещу Смайлоу.
Той въздъхна и сведе глава, но след миг отново я погледна.
— Има и още нещо. Друг мотив, може би по-силен от отмъщението за самоубийството на сестра му.
— Какъв?
— Не мога да го обсъждам.
— Защо?
— Защото бих засегнал правото на личен живот на още една личност.
— Нали самият ти преди малко говореше разпалено за нашата близост и взаимно доверие?
— Не че не ти вярвам, Стефи. Но не бих искал да предам доверието на друг човек. Няма да го сторя, освен ако се превърне в съществен фактор за изхода на делото.
— Делото? — повтори тя е насмешка. — Все още няма дело.
— Мисля, че ще има.
— Наистина ли възнамеряваш да тръгнеш по тази следа?
— Знам, че няма да бъде лесно. Смайлоу не е любимец на колегите си от полицейския участък, но се ползва с уважение и страхопочитание. Със сигурност ще срещнем съпротива.
— „Съпротива“ е меко казано, Хамънд. Щом ще разследваш един от тях, никой друг полицай в града не би ти оказал съдействие.
— Ясно ми е, че ще има пречки. Осъзнавам какво ще ми струва. Но съм твърдо решен да се заема. Което би трябвало да те убеди колко силно вярвам, че съм прав.
„Или колко си заслепен от новата си любов“, помисли си Стефи.
— А Алекс Лад и делото, което се канехме да заведем срещу нея? Не можеш да се държиш, сякаш е изчезнало.
— Права си. Ако се отметна, Смайлоу ще надуши нещо. Ще продължа. Но дори ако доктор Лад бъде подведена под отговорност, не можем да спечелим е доказателствата, които имаме срещу нея. Не можем — упорито повтори Хамънд, когато забеляза, че тя се готви да възрази. — Тримбъл е дребен мошеник. Съдиите ще прозрат какво се крие яд лъскавата му маска. Ще решат, че е дал тези показания, за да отърве собствената си кожа, и ще бъдат прави. Няма да му повярват дори ако от време на време казва истината. Освен това, колко пъти самата доктор Лад категорично отрече да го е извършила тя?
— Естествено е да отрича. Всички престъпници твърдят, че са невинни.
— Но нейният случай е различен — промърмори той.
Въпреки че знаеше за тайната му връзка с психоложката. Стефи бе поразена от непоколебимата решителност, с която я защитаваше. Изгледа го изпитателно, без дори да копита да прикрие разочарованието си.
— Това ли е всичко, което искаше да ми кажеш?
— Честно казано, не. Снощи проверих някои неща, но доказателствата не са солидни.
— Какви неща?
— Не искам да ги обсъждам сега, Стефи, докато не се уверя напълно в правотата си. Положението е рисковано.
— Определено е така — гневно отбеляза тя. — Щом нямаш намерение да ми кажеш всичко, защо изобщо заговори на тази тема? Какво искаш от мен?
Последният човек, когото Дейви Петиджон бе очаквала да види в дома си, бе жената, която подозираха, че я е направила вдовица.
— Благодаря, че ме приехте.
Сара Бърч бе въвела Алекс Лад в неофициалната всекидневна, където Дейви пиеше кафето си. Дори ако икономката не я бе представила по име, тя щеше да я познае. Снимката й бе на първа страница на сутрешния вестник, а и беше гледала новините снощи преди разтърсващата си тайна среща със Смайлоу.
— Поканих ви да влезете по-скоро от любопитство, отколкото от уважение, доктор Лад — откровено каза Дейви. — Седнете. Искате ли кафе?
— Ако обичате.
Докато чакаха Сара Бърч да донесе още една чаша, двете мълчаливо размениха любопитни погледи. Дейви реши, че в действителност Алекс Лад е доста по-чаровна, отколкото бе изглеждала по телевизията.