— Не ме интересува дали си спала с Лут или не. Харесваш ми, Алекс.
— И ти на мен.
Алекс бе стигнала до средата на алеята, когато Дейви извика след нея:
— Била си при Лут малко преди да го убият?
— Да.
— Хм. Може би убиецът мисли, че криеш нещо, което си видяла или чула. Така ли е?
— Защо не оставим въпросите на полицията?
Тя продължи към портала. Дейви затвори вратата и се обърна. Сара Бърч се бе приближила зад нея.
— Какво има, скъпа?
Икономката протегна ръка и погали челото й, по което се бяха появили бръчки на тревога.
— Нищо, Сара — вяло промърмори тя. — Нищо.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Много рано сутринта, преди да тръгне към кантората, за да разговаря със Стефи, Хамънд бе прослушал телефонния си секретар. Бе отговорил само на едно от обажданията.
— Лорета, Хамънд е. Чух съобщението ти едва тази сутрин. Съжалявам, че снощи съм ти причинил неудобство. Пейджърът ми позвъни, но помислих, че някой е набрал грешен номер. Слушай, благодаря ти за това, което си сторила. Но истината е, че не искам да водиш онзи свидетел от панаира. Поне не сега. Имам си причини. Повярвай ми, ще ти обясня всичко. Засега го остави на мира. Ако се окаже, че имам нужда от него, ще ти се обадя. Иначе, мисля… че можеш… свободна си да приемаш други предложения за работа. Ако изникне нещо ново, ще те потърся. Още веднъж благодаря. Страхотна си. Довиждане. А, ще ти изпратя чек, за да покриеш снощните си разходи. Престарала си се. До скоро.
Бев Буут изслуша съобщението два пъти. След това остана загледана в телефона и забарабани с пръсти по цифрите, докато размишляваше какво да направи с него. Дали да го запише, или да го изтрие.
Това, което искаше да каже на мистър Крос да стори с посланието си, бе анатомически невъзможно.
Чувстваше се изтощена и ядосана. През нощта някой бе блъснал колата й на паркинга за персонала на болницата. Както всяка сутрин след дванадесетчасовата си смяна, усещаше тъпа болка в кръста.
Беше силно разтревожена за майка си, чиято спалня бе празна и непокътната. Къде бе ходила цяла нощ и къде ли бе сега? Бев си спомни, че когато тръгваше за болницата предната вечер, Лорета й се бе сторила напрегната и потисната.
Това съобщение означаваше, че е излязла да върши черната работа на заместник областния прокурор, поне през част от нощта. А явно негодникът не оценяваше усилията й.
Бев гневно натисна третия бутон, за да изтрие посланието.
Пет минути по-късно, докато излизаше от банята, чу гласа на майка си, която извика в стаята й:
— Бев, прибрах се.
Бев грабна една кърпа и я уви около тялото си. Остави мокри следи по коридора, докато вървеше към спалнята на Лорета. Тя бе седнала на ръба на леглото си и събуваше сандалите, чиито каишки се бяха врязали дълбоко в отеклите й крака.
— Мамо, изплаши ме — извика Бев, като се опита да прикрие изненадата и облекчението си, че вижда майка си трезва, въпреки че изглеждаше уморена и измъчена. — Къде беше?
— Дълга история. Може да почака, докато и двете си починем. Изтощена съм. Провери ли телефонния секретар, когато се прибра? Имаше ли съобщения?
Бев се поколеба само миг.
— Не, мамо. Нямаше.
— Не мога да повярвам — промърмори Лорета, докато събличаше роклята си. — Скъсах си задника от работа, а Хамънд сякаш е потънал вдън земя.
Когато остана по бельо, повдигна завивката и се пъхна под нея. Унесе се веднага щом отпусна глава на възглавницата.
Бев се върна в своята стая, облече нощницата си, нави часовника, нагласи термостата на по-ниска температура и най-сетне си легна.
Този път Лорета се бе прибрала трезвена. А следващия? Полагаше такова усилие да се въздържа. Нуждаеше се от постоянна подкрепа и насърчение. Трябваше да се чувства необходима и полезна.
Последната мисъл на Бев, преди да заспи, бе, че щом мистър Хамънд Крос е решил да отнеме на майка й работата, от която така отчаяно се нуждаеше, за да се чувства удовлетворена сега и в бъдеще, би могъл да й го каже лично, а не чрез някакво съобщение на телефонния секретар.
— Какво е това?
Рори Смайлоу вдигна поглед от кафявия плик, който Стефи току-що бе стоварила върху купчината документи на едно бюро. Веднага щом Хамънд бе излязъл от офиса й, без да губи време, се бе отправила към полицейското управление. Откри детектива в огромната обща зала на Отдела за криминални разследвания.
Дори за миг не се бе поколебала, преди да донесе сведенията на Смайлоу. Не беше й хрумнало да прояви лоялност към бившия си любовник. Нито пък да спази обещанието си да не огласява поверителната информация. Отсега нататък щеше да използва всички средства, за да постигне своята цел.