— Лабораторен доклад. — Вдигна плика и го притисна към гърдите си. — Може ли да поговорим в твоя офис?
Смайлоу стана и кимна по посока към офиса си. Докато вървяха сред лабиринта от бюра, детектив Майк Колинс напевно поздрави Стефи:
— Добро утро, мис Мъндел.
— Не и за теб, Колинс.
Без да обръща внимание на подсвиркванията зад гърба си, тя тръгна пред Смайлоу по късия коридор. Когато вратата се затвори зад тях, детективът попита какво има.
— Помниш ли петната от кръв по чаршафите на Алекс Лад?
— Порязала е крака си със самобръсначка.
— Не, не е. Или може би се е порязала, но кръвта по чаршафа не е нейна. Поисках да изследват групата и да я сравнят с тази от друга проба. Съвпадат.
— И тази друга проба е…
— На Хамънд.
За първи път, откакто го познаваше, Смайлоу изглеждаше съвсем неподготвен за това, което току-що бе чул. Загуби ума и дума.
— В нощта, когато са го нападнали, е загубил значително количество кръв. Рано на следващата сутрин се отбих да му кажа, че Тримбъл е в нашия арест. Държеше се странно. Предположих, че е заради тежката нощ, която бе преживял, и болкоуспокояващите таблетки. Но не беше само това. Имах чувството, че лъже, за да скрие неудобна тайна. Както и да е, преди да излезем, скришом взех една окървавена кърпа от банята му.
— Какво те подтикна да го сториш? И да сравниш групата с тази на кръвта по чаршафите на Алекс Лад?
— Държането му, когато тя е край него! — приглушено извика Стефи и разпери ръце. — Сякаш я поглъща с поглед. Сигурна съм, че и ти си забелязал, Смайлоу.
Той прокара ръка по тила си и каза последното, което бе очаквала да чуе:
— Господи, чувствам се неловко!
— Неловко?
— Трябваше сам да стигна до този извод. Отдавна. Права си, долових нещо между тях. Просто не можах да го назова. Толкова е невероятно, дори не ми хрумна за сексуално влечение.
— Не се обвинявай, Смайлоу. Жените имат по-развита интуиция за подобни неща.
— Ти имаше и още едно предимство.
— Какво?
— Аз не съм спал с Хамънд.
Детективът леко се усмихна, но Стефи не намери репликата му за смешна.
— Всъщност няма значение кой какво е усетил и кой пръв откри какво става между тях. Важният извод е, че Хамънд е бил в леглото е Алекс Лад, след като бе назначен за прокурор по делото за криминално престъпление, в което тя е главната заподозряна. — Гордо повдигна плика, сякаш бе скалп или друг боен трофей. — И ние можем да го докажем.
— С незаконно придобити улики.
— Подробност — каза тя и сви рамене. — Засега нека обсъдим общата картина. Хамънд дълбоко е загазил. Помниш ли онази опашата лъжа кой е разбил вратата й? Предполагам, че е бил Хамънд. Той е влязъл с взлом в къщата й…
— С каква цел? Обир?
Стефи се намръщи на опита му да се пошегува.
— Познавали са се от по-рано. Преди да бъде заподозряна. Но и двамата се преструват на напълно чужди. Трябвало е заедно да измислят правдоподобна версия и Хамънд е отишъл при нея… Да видим, трябва да е било във вторник вечерта, след като я хванахме в няколко лъжи. Не е могъл да позвъни на входната й врата, затова се е промъкнал вътре. Порязал е палеца си, докато е разбивал ключалката. Помня, че на другия ден носеше лепенка. Мисля, че е бил с нея и в нощта на нападението. Когато го попитах за лекаря, който се е погрижил за него, и защо не е отишъл в болницата, увърташе. Измисли някакво глуповато обяснение.
Детективът все още я гледаше с недоверие.
— Познавам го, Смайлоу — настойчиво каза тя. — Живяла съм с него. Познавам навиците му. Обича в дома му да има ред, но все пак е мъж. Оставя нещата на автопилот, докато не бъде принуден да разтреби, или разчита на чистачката, която идва веднъж седмично. Сутринта, след като беше ранен, едва стоеше на краката си, а знаеш ли за какво се беше загрижил? Започна да оправя леглото си. Сега разбирам защо. Не е искал да разбера, че някой е спал до него.
— Не знам, Стефи — каза Смайлоу и смръщи вежди. — Въпреки че ми се иска да натрия носа на този бойскаут, не мога да повярвам, че Хамънд Крос би проявил подобна слабост. Показа ли му това?
— Не, но заложих примамка. Внимателно. Без да рискувам. До тази сутрин, когато получих резултата от лабораторията, не бях напълно сигурна.
— Кръвната група не е убедително доказателство.
— Ако е необходимо, ще поискам ДНК тест.
— Ако си права, а допускам, че е доста вероятно, реакцията му, когато чу показанията на Боби Тримбъл, е обяснима.
— Хамънд не искаше да чува, че Алекс Лад е проститутка.
— Била е.
— Все още не сме сигурни за миналото време. Във всеки случай, затова отказва да използва записа на Тримбъл. — Смайлоу отново се намръщи и Стефи извика: — Какво?