— По дяволите! Вървете на майната си! — извика Боби и скочи от стола. — Искам да говоря с адвоката си.
Направи две крачки напред, но Крос го побутна с лявата си ръка така силно, че едва не го повали на пода. Приближи лице към неговото, като го принуди да наведе глава назад, и прошепна:
— Последно предупреждение, Боби. Ако отново се доближиш до Алекс, ще счупя врата ти. А после ще направя красивата физиономия, с която се перчиш, неузнаваема. Дните ти като любимец на жените ще свършат. Единственото, което ще изпитват към теб, ще бъде съжаление и отвращение.
Боби бе поразен, но след няколко секунди се опомни. Сега си обясни всичко: заплахата и увереността, с която прокурорът твърдеше, че Алекс е невинна. Избухна в смях.
— Ясно. Моята сестричка ви е завъртяла главата! — Закачливо докосна гърдите на Хамънд. — Познах ли? Всъщност знам, че съм прав. Умея да долавям признаците. Слушайте, господин заместник областен… какъвто и да се наричате, ако искате да я чукате, обадете ми се. Както го предпочитате — отзад, отпред, настрани — мога да го уредя.
Столът бе вдигнат и Боби полетя назад заедно с него. Усети болка в скулите, от която целият му череп завибрира. Ребрата му изпукаха, когато един тежък юмрук се стовари върху тях с все сила.
— Мистър Крос?
Боби чу стъпките и гласовете на надзирателите, които дотичаха. Звуците стигнаха до съзнанието му през обгърналия го непрогледен мрак.
— Всичко наред ли е тук, мистър Крос?
— Добре съм, благодаря. Но се боя, че затворникът се нуждае от помощ.
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
— Става интересно.
Стефи закрепи слушалката на служебния телефон между ухото и рамото си.
— Хамънд, къде си?
— Тъкмо тръгвам от затвора. Боби Тримбъл е в наши ръце за известно време.
— А сделката с него?
— Престъпленията му на остров Спекъл са по-съществен фактор от нея. Ще ти обясня.
— Добре. Какво е интересното?
— Името Басет говори ли ти нещо? — попита той. — Глен Басет? Сержантът, който пази хранилището за доказателства?
— Да, познавам го смътно. Онзи с мустаците?
— Точно той. Има шестнадесетгодишна дъщеря, която миналата година е била арестувана за притежание на наркотици. Първи арест. Иначе добро хлапе, но се сдружила с лоша компания в училище. Връстниците й се подигравали. Чувствала се самотна…
— Ясно. Какво общо има това?
— Басет се обърнал към Смайлоу за съвет и помощ. Смайлоу се застъпил пред прокуратурата за дъщеря му.
— И той му е върнал услугата.
— Така предполагам — каза Хамънд.
— Просто предполагаш?
— Засега се позовавам само на слухове и инсинуации. Поразпитах този-онзи. Но ченгетата отказват да говорят за един от своите. Все още не съм ходил при Басет.
— Бих искала и аз да дойда, Хамънд. Какво ще правиш сега?
— Трябва да се отбия на още едно място, а след това отивам в „Чарлз Таун“.
— За какво?
— Помниш ли халатите?
— С които гостите се придвижват до салона за масаж и обратно? Белите пухкави хавлии, с които всички приличат на полярни мечки?
— Къде беше халатът на Петиджон? — попита той.
— Какво? Не…
— В ранния следобед е ходил в салона. Срещнах се с масажиста. Влязъл е и е излязъл по халат. Отново ще надникна в стаята, за да проверя дали не съм пропуснал нещо. Исках да бъдеш в течение. Впрочем виждала ли си го днес?
— Смайлоу ли? — След миг колебание Стефи каза: — Не.
— Ако го видиш, създай му работа, за да бъда свободен да свърша своята.
— Разбира се. Обади ми се, ако откриеш нещо.
— Ще съобщя първо на теб.
— Благодаря ти, че дойде, Хамънд. Той седна в сепарето срещу Дейви.
— Какво има? Каза, че е спешно.
— Ще поръчаш ли обяд?
— Не, благодаря, не мога. Днес съм твърде зает. Една сода — каза Хамънд на сервитьора, който се оттегли да изпълни поръчката му. Махна с ръка, за да разсее дима пред лицето си. — Кога започна отново да пушиш?
— Преди час.
— Какво има, Дейви? Изглеждаш разстроена.
Тя отпи глътка от питието, което Хамънд правилно предположи, че не е първото й за деня и не е сода. Беше позвънила на пейджъра му и когато й се обади, изненадващо го помоли да се срещнат в един ресторант в центъра. Графикът му бе претоварен, но му бе на път и това беше единствената причина да не откаже спонтанната й покана. — Рори ми се обади снощи. Видяхме се. Но не беше романтична среща — побърза да изясни тя.