Хамънд влезе в спалнята и се отправи към гардероба. Погледна халата, който висеше на закачалката с вързан колан. Отговаряше на описанието на онзи, с който Лут бе слязъл до салона за масаж. Беше оставил дрехите си в апартамента, бе взел душ долу и отново се бе преоблякъл тук след завръщането си.
— Не бих се сетил за това, ако не беше го споменала, когато се отбихме да пийнем в бара — каза той. Обърна се с лице към Стефи, която явно се бе надявала да го изненада. Всъщност я очакваше. Продължи: — Попита дали мога да си представя Лут да се разхожда по такъв халат. Не можех до снощи. И когато си го представих, се запитах откъде знаеш, че в онзи следобед се е движил така из хотела. Следващият въпрос, който си зададох, беше къде е изчезнал използваният халат. — Изгледа я замислено. — Предполагам, че си го наметнала върху дрехите си.
— Спортен екип. Мислех, че идеята е добра. Кой отива да извърши убийство с подобно облекло? Но халатът беше чудесна дегизировка.
— Оставила си го в салона.
— Заедно с кърпата, която Петиджон навярно бе донесъл оттам. Увих я на главата си като чалма. Сложих слънчеви очила. Бях практически неузнаваема. Свалих ги, преди да вляза, и ги оставих. Много хора носеха халати и кърпи от фитнес залата и плувния басейн. Никой не ми обърна внимание. Пробягах няколко километра и когато се върнах, трупът вече бе открит и разследването започваше.
— Много умно.
— Така си помислих — каза тя с предизвикателна усмивка. Хамънд кимна към револвера, който бе насочила срещу него.
— Същият ли е?
— Не, разбира се. Нима ме смяташ за толкова глупава, че да използвам едно и също оръжие два пъти? Когато върнах онзи, с който застрелях Петиджон, си набавих друг. За всеки случай.
— Сега, докато разговаряме, Басет разказва всичко. Той е честен човек, измъчван от угризения.
— Полицията ще разполага с моите показания срещу неговите. Никой не би могъл да докаже връзката между мен и тези оръжия. Не съм се подписвала в каталога, както и той. Ще решат, че Басет измисля долни истории за мен, защото ми има зъб.
— Смайлоу те е помолил да бъдеш снизходителна с дъщерята на Басет.
— И изпълних молбата му. Първия път й се размина. Не съм виновна, че отново я хванаха. Ще бъде призована след няколко седмици.
— Какво обеща на Басет?
— Че ще кажа две-три сладки приказки на съдията.
— Или?
— Или милата Аманда ще загази. От него зависеше.
— Жестоко се пазариш.
— Когато съм принудена.
— А защо се почувства принудена да убиеш Петиджон?
— Той ме изигра! — извика Стефи с писклив глас, който Хамънд не бе чувал по-рано. Бе загубила представа за действителността. — Шпионирах за него — каза тя. — Давах му юридически съвети как да надхитри конкурентите си, без да излиза извън рамките на закона. На границата, но без да я прекрачва. Каза ми, че ще използва документите с името на Престън, за да съсипе и двама ви. Че ще провали кариерата ти и ще настани мен на най-високия пост. Но започна да се отмята. — Очите й добиха строг израз. — Реши, че има по-добър начин да се възползва от участието на Престън: като те изнудва. Мислел е, че това може да му послужи за лост, с който да те управлява. Благодари ми за времето и усилията, но попита защо да се задоволява с подкрепата на втория по кадърност юрист, като може да има на своя страна най-добрия.
— Значи онзи следобед си дошла с намерението да го убиеш.
— Нямах избор, Хамънд. Ако играех по правилата, не бих постигнала целта си. Съсипвах се от работа, полагах огромни усилия, но въпреки това ти щеше да получиш поста. Петиджон ми предложи предимство. За първи път аз щях да бъда тази, която държи силен коз. Но когато победата ми изглеждаше близо, копелето се отказа от подкрепата си за мен. И по-рано бях преживявала разочарования, но никое не бе така смазващо. Всеки път, когато го погледнех, щях да си спомням колко наивна съм била. Глупава женска, навярно това с виждал в мен. Не можах да се примиря с поражението си и с мисълта, че Петиджон непрестанно ще ми напомня за него. Нещо ми прищрака, както би се изразил ти. Просто реших да не му позволя да се отърве безнаказано. Съобщи ми новината по телефона, но аз настоях за среща очи в очи. Пристигнах малко по-рано от уговореното и когато го видях проснат на пода, първата ми мисъл бе, че някой ме е изпреварил и лишил от удоволствието.
— Може би Алекс.
— Не знаех нищо за Алекс Лад, преди онзи тип Даниелс да ни я опише. Докато влизахме в болничната му стая, плувнах в пот от напрежение. Уплаших се, че ще ме посочи на Смайлоу. Не бях го видяла в хотела, но не можех да бъда сигурна, че и той не ме е забелязал. Когато описа Алекс Лад, едва повярвах на късмета си. Вече имаше заподозрян. А когато се появи Тримбъл, дори ми хрумна, че имам ангел-пазител — засмя се тя.