— Ти стоиш зад опита да бъде убита.
— Сбърках. Не биваше да поверявам работата на друг.
— Кой беше той?
— Един негодник, който си имаше вземане-даване със съдебната система преди няколко месеца. Водих дело срещу него за нападение и побой. Адвокатът му го отърва. Хрумна ми, че не е зле да поддържам връзка с подобен тип, защото някой ден може да ми бъде от полза. Навярно съм предчувствала, че съюзът ми с Петиджон ще завърши зле. — Стефи сви рамене. — Както и да е, позволих му да се измъкне. Но го държах под око. Съгласи се да пререже гърлото й за някаква си стотачка. Но се провали и изчезна с авансовата сума от петдесет долара. Дори не ми се обади онази нощ. — Тя се плесна по челото. — Господи, каква глупачка съм! Не свързах нападението срещу теб със своя замисъл, докато не видях Алекс Лад жива и здрава.
— Боеше се, че е възможно да те е видяла в апартамента на Петиджон в събота.
— Мислех, че съществува твърде голяма вероятност. Още при първия разпит усетих, че крие нещо и се изплаших, че ме е познала и очаква идеалния момент да издаде тайната. Трябва да призная, че бях изумена, когато разбрах, че прикрива връзката си с теб. Кога се запознахте?
Той не отговори.
— Е, добре. — Стефи тихо въздъхна. — Прав си. Предполагам, че няма значение, въпреки че самочувствието ми бе дълбоко засегнато, щом научих колко лесно си се прехвърлил от моето легло в нейното. И естествено разбирам увлечението й. Не е било неприятно задължение да спи с теб. Аз бих го правила дори ако Петиджон не мислеше, че разговорите в леглото са добър източник на информация. — Повдигна пистолета към гърдите му. — Не те мразя, Хамънд, въпреки че бих излъгала, ако кажа, че не ти завиждам за твоите постижения и лекотата, с която получаваш всичко. Но сега, когато стигнах толкова далече, ти си последната пречка. Съжалявам.
— Стефи…
Тя натисна спусъка.
Стефи се обърна и забърза през хола. Отвори вратата. От другата страна стояха детектив Майк Колинс и двама униформени полицаи с насочени револвери.
— Предайте оръжието, мис Мъндел — каза Колинс. Този път в тона му нямаше и следа от насмешка. Единият от полицаите пристъпи напред и взе пистолета от ръката й. — Добре ли сте? — попита Колинс.
Хамънд я погледна право в очите, когато тя извърна глава и зяпна от удивление. Противокуршумната жилетка го бе спасила, въпреки че към тежките му контузии се бе прибавила още една.
— Заложили сте ми капан?
Колинс започна да чете правата й, но вниманието й бе привлечено от Хамънд.
— Снощи си обясних всичко. Призори говорих със Смайлоу. Казах му цялата истина. Цялата. И решихме да разиграем този театър. Престорих се, че събирам улики срещу него, докато всъщност днес работим заедно. Той предвиди, че ще се разтревожиш, когато ти кажа за доказателствата, които съм открил, защото сочеха към теб. Настоя да нося записващо устройство и предпазна жилетка. Радвам се, че се вслушах и в двата му съвета.
Тя буквално настръхна от омраза. Трудно му бе да повярва, че е имал любовна връзка с нея, но каза с известна тъга:
— Знам, че винаги си гледала на мен като на съперник, Стефи, но не мислех, че би се опитала да ме убиеш.
— Винаги си ме подценявал, Хамънд. Никога не си ме смятал за равностоен противник. Мислеше, че не съм умна колкото теб.
— Е, явно съм бил прав.
— Но те надхитрих и успях да разкрия връзката ти с Алекс Лад — извика тя. — Безполезно е да се опитваш да отричаш, защото имам доказателство, че тази седмица сте спали заедно!
Хамънд кимна на Колинс, който я принуди да се обърне и я побутна през отворената врата. Стефи извърна глава и добави:
— С това ще те съсипя, Хамънд. Връзката ти с тази жена. Справедливостта все пак ще възтържествува!
В тона на Алекс се долови насмешка.
— Очаквах ви, но не ви чух да влизате.
— Не знаем кого би могла да нападне Стефи и кога. Огледах къщата и влязох през задната врата. Ключалката все още не е поправена. Трябваше незабавно да повикате майстор.
— Тази седмица имах по-неотложни грижи.
— Кошмарна седмица.
— Меко казано.
Смайлоу коленичи и й помогна да събере разпилените листове. Алекс му благодари, докато ги прибираше в папката.
— Случайно чух, че говорите по телефона — каза той. — Хамънд каза ли ви за Басет?
— Да.
— Доста умно предположение от негова страна.
— Скоро сам щяхте да стигнете до същия извод. Както сте споделили с него сутринта, и на вас ви е хрумнало, че Стефи може да е замесена.