— Готов ли си за още една?
— Не точно сега.
— Ядосан ли си? Хайде, не се сърди — снизходително каза мъжът.
— Не съм сърдит — отвърна Боби, но тонът му издаде гняв. — Може би по-късно.
— Двойно или нищо?
— Друг път.
Той намигна и насочи въображаем пистолет към огромния корем на съперника си, след което взе питието си и се отдалечи.
Всъщност с удоволствие би опитал да си възвърне загубеното, но тъжната истина бе, че няма достатъчно пари. Бе загубил последната серия игри и обеднял с няколкостотин долара. Докато не разрешеше финансовите си проблеми, не можеше да си позволи да играе комар.
Бе принуден да се лиши и от доста по-приятни удоволствия. Загубата на тази последна стотачка истински го вбеси. Не искаше твърде много. Само малко стока. Или едно-две хапчета. По дяволите!
За щастие все още разполагаше с подправената кредитна карта. Щеше да покрие с нея издръжката си, но се нуждаеше от пари за допълнителните разходи. Щеше да има известни трудности. Все пак не бе невъзможно да ги преодолее. Налагаше се само да се потруди малко повече.
Ала развлеченията му бяха по-присърце, отколкото работата.
— Този път няма да трае дълго — каза си той и се усмихна, докато замислено се взираше във високата си чаша. Когато инвестицията му донесеше печалба, години наред щеше да води безгрижен и охолен живот.
Но усмивката му внезапно изчезна. Вълна на несигурност помрачи фантазиите му за безметежно бъдеще. За съжаление успехът на сделката зависеше от съдружничката му, а той започваше да се съмнява, че може да й има доверие. Всъщност съмненията го изгаряха отвътре, както евтиното уиски, с което се наливаше цяла вечер. Истината бе, че никак не й вярва.
Седна на една табуретка в ъгъла до бара и поръча ново питие. Изкуствената виолетова кожа на седалката бе протрита от дългогодишна употреба. Ако не се налагаше да се крие, не би влязъл в евтина кръчма като тази. Бе изминало дълго време, откакто бе престанал да посещава подобни заведения. Беше успял доста да се издигне. Той бе Боби Тримбъл, винаги устремен нагоре.
Боби си бе изградил нов имидж, от който нямаше намерение да се отказва. Човек не можеше да промени произхода си, но ако не харесваше средата, в която бе отраснал, и инстинктивно чувстваше, че му е писано да постигне нещо повече, би се отърсил от този образ и би си създал нов. Както направи той.
Благодарение на изтънчените маниери, които бе усвоил, успя да получи доходна работа в Маями. Собственикът на нощния клуб имаше нужда от човек с качествата на Боби, който да посреща и предразполага клиентите.
Необикновеният му чар привличаше вниманието на дамите. Той с радост прие работата и скоро успя да превърне „Кок енд бул“ в едно от най-предпочитаните заведения в Маями — град, известен с нощните си клубове.
Всяка нощ пристигаха дами, които знаеха как да се забавляват. Боби бе издигнал репутацията на клуба и сега той можеше да съперничи на всеки от изисканите барове, посещавани от дами.
„Кок енд бул“ предлагаше дръзка еротична програма, която се харесваше на жените, и някои от тях се осмеляваха да участват. Почти всяка вечер танцьорите правеха пълен стриптийз. Без да съблича костюма си, Боби успяваше да доведе дамите до сексуален екстаз с възбуждащите си реплики. Предизвикателните му думи имаха по-силно въздействие дори от чувствените движения на стриптийзьорите. Клиентките обожаваха неприличните му шеги.
Веднъж особено ентусиазирана гостенка се качи на сцената до единия от танцьорите, застана на колене пред него и предложи на останалите посетители влудяващо зрелище. Номерът им хареса.
Но не и на работещите под прикритие полицаи.
Тайно повикаха подкрепление и преди някой да осъзнае какво става, силите на реда нахлуха в заведението. Боби успя да се измъкне през задния вход… и да отнесе със себе си съдържанието на касата в офиса.
Поради страстта си към хазарта и лошия си късмет напоследък бе затънал в дългове към един лихвар, който не прие уверенията му, че е вложил приходите си от клуба в начинание, което скоро ще донесе печалба. Думата „скоро“ не бе в речника на лихваря.
И така Боби избяга от „слънчевия щат“, следван по петите от собственика на клуба, полицията и измамения лихвар, с почти десет хиляди долара в джобовете на смокинга. Пребоядиса мерцедеса си и смени номерата му. Доскоро спокойно бе пътувал по крайбрежието, харчейки откраднатите пари.
Но това не можеше да продължи вечно. Беше се наложило да се издържа с единствения занаят, който владееше. Посещаваше луксозни хотели, прекарваше по няколко часа край басейните и разкриваше чара си пред самотни туристки. Смяташе, че парите, които краде от тях, са заслужено възнаграждение за дарената плътска наслада.