Выбрать главу

— Хрумна ми, но не се замислих сериозно. В интерес на истината, защото се радвах, че Петиджон е мъртъв. — Погледна я в очите. — Доктор Лад, от самото начало не вярвах, че вие сте убиецът. Извинете ме за някои от въпросите.

Тя леко кимна в отговор:

— Трудно е човек да вземе решение. Аз бях основателно заподозряна и не сте искали да сгрешите.

— Не само това. Не исках да призная, че Хамънд е прав.

Настъпи неловко мълчание. Наруши го позвъняването на клетъчния му телефон.

— Смайлоу. — Спокойно изслуша думите на събеседника си. — Тръгвам. — Изключи. — Стефи е стреляла по Хамънд. Добре е — побърза да я успокои той. — Успял е да запише признанието й, че е убила Петиджон. Вече е в ареста.

Алекс осъзна колко е била разтревожена едва когато напрежението й започна да се разсейва. Отпусна се в креслото.

— Хамънд наистина ли е добре?

— Да.

— Значи всичко свърши — плахо промълви тя.

— Не съвсем. След половин час има пресконференция. Да ви откарам ли?

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Във временната сграда на съда нямаше достатъчно пространство и затова Монро Мейсън бе пожелал пресконференцията му да се проведе в общината. Беше му оказана тази чест.

От уважение към човека, който толкова дълго и самоотвержено бе служил на обществеността, множество хора, които обикновено с нетърпение очакваха да стане пет часът в петък, за да се впуснат в развлечения, сега се бяха събрали да чуят официалното обявяване на оттеглянето му в пенсия.

Това ги бе довело тук.

Но получиха много повече. Никой не съжаляваше, че е пожертвал няколко часа от уикенда, защото вече се носеха слухове за случилото се в същия апартамент, където седмица по-рано бе открит трупът на Лут Петиджон. Арестуваната за убийството бе член на собствения екип на областния прокурор.

Залата вече бе препълнена, когато Хамънд влезе след Мейсън и останалите юристи от прокуратурата. Дори първият заместник Уолис, който изглеждаше блед и изтощен от химиотерапията, бе намерил сили да присъства. Когато заеха местата си на подиума, липсваше само Стефи Мъндел.

Първият ред бе зает от репортери и оператори. На следващите три бяха настанени представителите на градската, областната и щатската администрация, както и част от местните знаменитости. Назад седяха останалите гости.

Сред тях бяха и родителите на Хамънд. Майка му весело махна с ръка в отговор на усмивката му за поздрав. Той кимна и на баща си, но лицето на Престън остана студено като скалите на Маунт Ръшмор.

Същата сутрин Хамънд бе предложил на Престън сделката, за която бе споменал пред Боби Тримбъл. Обеща да се застъпи пред главния прокурор да не бъдат повдигани обвинения срещу него, ако даде показания за Боби Тримбъл.

Естествено Престън не призна с охота, че е знаел за терористичните действия на остров Спекъл. Беше се оттеглил от предприятието, но твърде късно, за да бъде оневинен.

— Това е сделката, татко. Приемаш или отказваш!

— Не ми поставяй ултиматуми.

— Или ще признаеш вината си, или ще отидеш в затвора, ако се опиташ да я отречеш — решително заяви Хамънд. Нямаш друг избор.

Беше му дал седемдесет и два часа, за да обмисли предложението и да го обсъди с адвоката си. Би се обзаложил, че Престън ще приеме условията. Почувства се още по-уверен в това, когато баща му отмести суровия си поглед и извърна глава.

Дали не бе прекалено да се надява, че съвестта му е заговорила? Въпреки че винаги щеше да има въпроси, по които да не са на едно мнение, у него се пробуди плаха надежда за помирение. Искаше отново да може да го нарича „татко“.

Дейви също бе там, ослепителна като филмова звезда. Изпрати му въздушна целувка, а когато един репортер насочи микрофона си към нея и й зададе въпрос, откровено го наруга и го накара да я остави на мира. Макар и с учтива усмивка.

Хамънд погледна към задната врата в мига, когато Смайлоу въведе Алекс. Дълго останаха загледани един в друг. На път към залата бе разговарял с нея по клетъчния телефон, но едва сега осъзна, че най-сетне тя е в пълна безопасност. От несправедливи обвинения. От Стефи. От Боби.

Смайлоу й посочи един свободен стол до този, на който бе седнал Франк Пъркинс. Адвокатът се изправи и сърдечно я прегърна. Смайлоу я остави с Пъркинс, а след тръгна по пътеката към подиума. Махна на Хамънд. Озадачен, той се извини и слезе при него.

— Добра работа — каза Смайлоу. Оценявайки комплимента на гордия детектив, Хамънд отвърна:

— Просто отидох там и направих това, което ме посъветва да сторя. Не бих успял без твоето съдействие. — Замълча за миг. — Все още не мога да повярвам, че се канеше да ме убие. Очаквах да се предаде и да признае вината си.