Днес събитията се бяха развили така бързо, че не бе намерил време да се обади и да й каже, че Алекс е вън от подозрение и вече не е важно къде е била в събота вечерта.
Но Лорета бе тук и навярно влачеше след себе си някой недодялан войник от панаира. Нямаше начин да избяга от нея.
— Извинете ме за момент.
Въпреки озадаченото шушукане на гостите, той слезе от подиума и си проправи път до другия край на залата. Докато вървеше натам, се замисли за всички хора, които щяха да се почувстват неловко в следващите няколко мига. Монро Мейсън. Смайлоу. Франк Пъркинс. Самият той. Алекс. Когато мина покрай нея, мълчаливо й се извини за това, което щеше да последва.
— Искаше да говориш с мен, Лорета?
Тя дори не се опита да прикрие гнева си.
— Почти от двадесет и четири часа се опитвам да те открия.
— Бях зает.
— Е, аз също. — Върна се крачка назад и извика на някого в коридора: — Хайде, влизай.
Хамънд застина в очакване войникът да ококори очи и да извика: „Той е! Той е мъжът, който танцува с Алекс Лад.“
Но вместо млад, късо подстриган здравеняк, след нея влезе дребничък чернокож с кръгли очила.
Хамънд се засмя с искрено удивление.
— Смити? — извика той и осъзна, че дори не знае фамилното му име.
— Как сте, мистър Крос? Казах й, че не бива да ви прекъсваме, но тя не ме послуша.
Хамънд отмести поглед от ваксаджията към Лорета.
— Мислех, че водиш някого от панаира — промълви той с недоумение. — Така казваше в съобщенията си.
— Именно. Там открих Смити. Седеше в шатрата съвсем сам и слушаше музиката. Разприказвахме се и стигнахме до темата за убийството на Петиджон. Преместил се е да работи в „Чарлз Таун Плаца“.
— Днес го видях там.
— Извинете, че избегнах да говоря е вас, мистър Крос. Признавам, че се срамувах.
— От какво?
— Че не ти е казал за маскарада на Стефи Мъндел миналата събота — намеси се Лорета. — Първо я видял с екип за джогинг, после по халат, а след това отново със спортния екип. Доста странно.
— Не се замислих за това, мистър Крос. Едва вчера, когато я видях по телевизията, си спомних.
— Не е искал да причини неприятности на никого, затова казал само на Смайлоу.
— На Смайлоу?
Детективът, който се бе приближил към Хамънд, се обърна към Смити:
— Когато спомена, че си видял прокурора от телевизионния репортаж, помислих, че говориш за мистър Крос.
— Не, сър, за дамата-прокурор — обясни възрастният човек. — Съжалявам, ако съм причинил неприятности на някого.
Хамънд сложи ръка на рамото на Смити.
— Благодаря ти, че все пак се обади. Ще те повикаме, за да дадеш показания.
След това благодари на Лорета. Тя се намръщи и промърмори:
— Хвана я и без моята помощ, но все пак ми дължиш парите за чифт изтъркани обувки и едно питие. Двойно.
Хамънд отново се обърна към залата. Камерите бръмчаха. Светлината на прожекторите почти заслепи очите му, докато вървеше обратно към подиума. Преди малко едва не бе побягнал като уплашено хлапе. Напрежението, което стягаше гърдите му, изчезна. Сега дишаше нормално.
Никой не знаеше за него и Алекс. Нямаше изненадващо да се появи свидетел, който да разкрие, че са били заедно миналата събота. Никой не знаеше, освен нея, Франк Пъркинс, Рори Смайлоу, Дейви.
И… той.
Хамънд знаеше.
Вече не изпитваше желание да избяга. Отново застана на подиума. Монро Мейсън му намигна и стисна палци. Погледна към баща си. За първи път долови в очите на Престън искрено одобрение. Бе готов да се съгласи със Смайлоу. Да си замълчи. Да приеме поста. Би изкупил прегрешението си с достойна работа в полза на обществото.
Избирането му бе в кърпа вързано. Щеше да спечели убедително. Може би дори щеше да бъде единственият кандидат. Но нима си струваше да жертва самоуважението си заради една длъжност, дори най-престижната?
Дали да не признае истината, която щеше да му коства мястото на областен прокурор? Колкото по-дълго я таеше в себе си, толкова повече щеше да го измъчва. Не искаше споменът за първата им нощ заедно да бъде помрачен от заплаха, че тайната ще бъде разкрита. Срещна погледа на Алекс и нежният израз на очите й веднага му показа, че знае точно какво мисли в момента. Тя беше единствената, която бе отгатнала мислите му. Единствената, способна да го разбере. Неподражаемата й усмивка му вдъхна куража, от който се нуждаеше.
Бе изпълнен с обич към нея, по-силна, отколкото бе предполагал, че може да съществува.