— Преди да продължа… искам да се обърна към един човек, чийто живот бе непростимо объркан през тази седмица. Доктор Алекс Лад оказа съдействие на чарлстънската полиция и прокуратурата, жертвайки своята работа, времето си и най-важното — достойнството си. Преживя неописуемо страдание. Извинявам й се от името на тази област. Освен това й дължа лично извинение. Защото… защото от самото начало знаех, че не е убила Лут Петиджон. Тя призна, че се е видяла с него, но доста по-рано от часа на смъртта му. Някои сведения доказаха, че е възможно да е имала мотив. Но аз знаех дори когато бе подложена на унизителни разпити, че не е възможно да е убила Лут Петиджон. Защото тя имаше алиби.
Никой не знае. Това е незначителна подробност. Не се прави на бойскаут. Ще бъдеш много по-полезен… Никой няма да спечели.
Хамънд замълча и въздъхна дълбоко — не от тревога, а с облекчение:
— Аз бях нейното алиби.