— Това е невъзможно, детектив Колинс.
Около хлътналите очи на Колинс се забелязваха тъмни сенки, които бяха доказателство, че наистина е имал напрегната вечер. Обърна се към Стефи Мъндел, която го бе прекъснала, и я изгледа така, сякаш бе готов да я удуши. Безмълвно извърна глава и продължи да докладва на Смайлоу:
— Както ви казах, разпитахме хората. — Гостите и персоналът все още бяха задържани в главния салон на хотела. — Отначало им беше забавно. Като на филм. Но след няколко часа започнаха да се отегчават. Наложи се по безброй пъти да дават еднакви отговори на едни и същи въпроси и вече стават нервни. Няма да чуем от тях нищо друго, освен мърморене, заради това, че не ги пускаме.
— Трудно ми е да повярвам…
— Кой те повика, за бога? — изкрещя Колинс на Стефи, когато отново го прекъсна.
— От толкова много хора — заговори тя в един глас с него — никой не е видял нищо.
Смайлоу вдигна ръка, за да предотврати ожесточена кавга между своя разочарован детектив и дръзката прокурорка.
— Ей, вие двамата. Всички сме уморени. Стефи, не виждам причина да се мотаеш тук. Ако научим нещо, ще ти се обадим.
— Не се и надявай! — Тя скръсти ръце и предизвикателно изгледа Колинс. — Няма да си тръгна.
Смайлоу с неохота нареди гостите на хотела да бъдат освободени. След това събра подчинените си в една от заседателните зали в сутерена и поръча да доставят пици. Докато вечеряха, той прегледа оскъдните сведения, получени в резултат на подробния разпит, продължил часове.
— Петиджон е бил на масаж? — попита той, докато четеше бележките.
— Да. — Единият от полицаите преглътна голямото парче пица. — Веднага след като е пристигнал.
— Разпитахте ли масажиста?
Детективът кимна:
— Каза, че Петиджон поръчал дълга процедура, цели деветдесет минути. След това взел душ в кабината на салона, затова банята и апартаментът му бяха напълно сухи.
— Този тип подозрителен ли е?
— Мисля, че не — промърмори полицаят, докато дъвчеше нова хапка. — По-рано е работил в Калифорния. Отскоро е в Чарлстън. Днес се е срещнал с Петиджон за първи път.
Смайлоу прочете нахвърляните отговори на регистрираните гости. Всички изглеждаха извън подозрение. Всички твърдяха, че не са познавали Лут Петиджон, въпреки че някои го бяха видели по телевизията преди няколко месеца в репортажа за откриването на „Чарлз Таун Плаца“.
Повечето бяха обикновени хора, дошли на почивка със семействата си. Имаше три двойки на меден месец. Няколко други се представяха за такива, а всъщност бяха тайни любовници, решили да избягат за уикенда в един романтичен град. Те ставаха неспокойни, когато дойдеше редът им да бъдат разпитани, но не защото имаха нещо общо с убийството, а от чувство за вина заради интимното си прегрешение.
Във всички стаи на четвъртия етаж, освен три, бяха настанени група учителки от Флорида. Два апартамента бяха заети от момчешкия баскетболен отбор на една гимназия, чиито играчи бяха завършили училище през пролетта и прекарваха последните си дни заедно, преди всеки да поеме по своя път. Единственото им престъпление бе, че бяха пили алкохол, преди да са навършили пълнолетие. За изненада на полицейските служители, доброволно предадоха на детектива, който ги разпитваше, пакет цигари с марихуана.
По всичко личеше, че ако не бе убийството на Лут Петиджон, това би бил един спокоен летен ден.
— Дълъг, горещ и напрегнат — отбеляза един от полицаите и шумно се прозина.
— За деня ли говориш или за моя палавник? — пошегува се друг.
— Иска ти се.
— А видеозаписът? — попита Смайлоу и всички застинаха, въпреки че едва сдържаха смеха си. — Какво стана с него?
— Искате ли да го видите? — попита Колинс.
— Има ли нещо интересно?
След няколко секунди приглушено хихикане Колинс предложи на Смайлоу да погледне записа и дори покани Стефи:
— И ти има какво да научиш.
Смайлоу и Стефи последваха полицаите през просторния сутерен до една от по-малките конферентни зали, където бе инсталиран видеокасетофон и голям цветен екран.
Колинс тържествено обяви:
— Отначало човекът, който е бил дежурен следобед, ми каза, че касетата от камерата на този етаж е била извадена.
Смайлоу от опит знаеше, че обикновено камерите за наблюдение се включват на запис и изключват през интервал от пет до десет секунди. Затова филмът прескача. Обикновено записваха с дни, преди автоматично да се пренавият.
— Защо не е била в камерата? Нали касетите се вадят само ако е необходимо да бъдат прегледани?
— Това ме наведе на мисълта, че лъже — каза Колинс. — Не го оставих на мира. Най-сетне донесе тази касета. Готов ли сте?