Тя издаде слаб вик на изненада, но не помръдна и не промълви нито дума. Не го упрекна, че я бе последвал, не попита защо и не настоя да я остави на мира. Просто стоеше и го гледаше.
Косите му изглеждаха по-тъмни, отколкото на дневна светлина. Тя знаеше, че са пепеляворуси, но сега й се струваха почти кестеняви. Едната му вежда бе малко по-висока и по-извита от другата, но тази асиметрия му придаваше чар. Имаше волева брадичка. Хвърляше дълга сянка, защото бе висок. По конструкцията му личеше, че никога няма да има проблеми с теглото. Имаше спортна фигура.
За няколко секунди останаха загледани един в друг, след което той заобиколи отворената врата. Тя го проследи с поглед, докато се приближаваше към нея. Решително повдигнатата му брадичка говореше много за неговия характер. Очевидно не се предаваше лесно и не се страхуваше да преследва това, което желаеше.
Спря едва когато стигна до нея. Обхвана е длани лицето й, наведе се и я целуна.
„Господи!“, помисли си тя.
Устните му бяха горещи и чувствени. Жадно се впиха в нейните, но без да я накарат да се почувства победена или да изпита страх. Целувката бе така съвършена, че тя инстинктивно отвърна. Когато езикът му докосна нейния, сърцето й заби учестено и ръцете й обгърнаха кръста му.
Той плъзна длани надолу, обви с ръка раменете й, а с другата обхвана талията й и я притегли към себе си. Леко наклони глава. Тя последва движението. Езикът му изучаваше устата й. Целувката им ставаше все по-пламенна.
Внезапно отдели устни от нейните. Дишаше тежко. Дланите му отново докоснаха страните й.
— Това исках да разбера. Дали привличането е взаимно.
Тя кимна, доколкото ръцете му й позволяваха да раздвижи глава, и промълви:
— Взаимно е.
Бе изненадана, че гласът й прозвуча задъхано.
— Искаш ли да дойдеш с мен?
Тя понечи да възрази, но остана безмълвна.
— Имам малка вила недалеч оттук. На три-четири километра.
— Аз…
— Не казвай „не“ — прошепна той с треперещ от страст глас и я притисна по-силно. — Не казвай „не“.
Срещна погледа му и кимна. Той веднага я пусна. Обърна се и тръгна към колата си. Докато завърташе капачката на резервоара, тя я изпусна в бързината. Най-сетне успя да я нагласи, качи се и потегли. Той я настигна.
Погледна я, сякаш да се увери, че е твърдо решена като него, че няма да избяга при първа възможност.
Тя знаеше, че би трябвало да стори именно това. Но бе сигурна, че няма да го направи. Не сега.
Хамънд си отдъхна едва когато колата й спря до неговата. Слезе и се приближи, за да й отвори вратата.
— Внимавай къде стъпваш. Тъмно е.
Хвана ръката й и я поведе по чакълената пътека към вилата. Светлината на слабата крушка пред входа се оказа достатъчна, за да улучи ключалката. Бе взел ключа със себе си, преди да тръгне от Чарлстън.
Отвори и я покани вътре. Една жена, която живееше наблизо, почистваше вилата, когато бе необходимо. Беше й се обадил да дойде по-рано през деня. За разлика от повечето рядко посещавани жилища, изпълнени с миризма на плесен, тук ухаеше на свежест и чистота. По молба на Хамънд климатикът бе включен и вътре бе прохладно.
Той затвори входната врата, която скри светлината от терасата, и настъпи непрогледен мрак. Бе имал най-доброто намерение да се държи като гостоприемен домакин и кавалер, да я разведе из вилата, да й предложи питие, да й разкаже нещо повече за себе си и да й даде време, за да свикне да бъде с него насаме. Вместо това, протегна ръце към нея.
Тя се отпусна в прегръдката му, очаквайки целувката със същото нетърпение. Устните й пламенно отвърнаха на ласките на езика му, които не й оставяха време да си поеме дъх. Хамънд наведе глава и притисна лице към шията й. Тя обгърна врата му и зарови пръсти в косите му. Плъзна устни към ухото й и прошепна:
— Това е лудост.
— Голяма.
— Боиш ли се?
— Да.
— От мен?
— Не.
— А би трябвало.
— Знам, но не се боя.
Устните му нежно докоснаха нейните.
— А от ситуацията?
— Ужасно се страхувам — каза тя и отвърна на ласката.
След още една целувка той каза:
— Постъпваме прибързано, безразсъдно и…
— Напълно безотговорно.
— Но не мога да спра.
— Аз също.
— Толкова силно желая да…
— И аз те желая — въздъхна тя, когато ръцете му се плъзнаха под горнището й и обхванаха гърдите й.
Всички опасения, че тя не споделя копнежа му, изчезнаха, когато наклони назад глава в очакване да обсипе шията й с целувки. Затаи дъх, докато разкопчаваше сутиена й, а тя издаде тих стон на наслада, когато докосна голата й плът.
Ръцете й се придвижиха надолу по гърба му. Почувства как пръстите й притискат мускулите и изучават тялото му. Тя плъзна длани над токата, спря малко по-ниско и го притегли към себе си.