Следващата целувка бе дълга, дълбока и пламенна.
Той отново хвана ръката й, поведе я след себе си и слепешком прекосиха през широката всекидневна към спалнята. Вилата не бе луксозна, но си бе създал в нея всички удобства. В помещението, твърде тясно дори за един човек, бе сложил огромно легло.
Двамата се отпуснаха на него и се притиснаха един към друг, завладени от заслепяващата, безумна страст на новата връзка.
Тя се обърна с гръб към него.
Хамънд се опита да измисли какво да каже, но всичко, за което се сети, му се стори неуместно, банално или и двете. Дори за миг му хрумна да сподели истината.
„Господи, беше невероятно!“ „Ти си невероятна.“
„Никога през живота си не съм се чувствал така.“
„Искам тази нощ никога да не свършва.“
Но знаеше, че тя не би повярвала, затова не изрече на глас тези думи. Дългото мълчание ставаше все по-напрегнато. Накрая той се обърна встрани и включи лампата върху нощното шкафче. Тя сви колене към гърдите си и сякаш стана още по-недостижима.
Обезкуражен, Хамънд изправи гръб. Ризата му бе смачкана и разкопчана, ципът на панталоните разтворен, но все още бяха на него. Стана, свали ги и остана само по бельо. Когато отново погледна към леглото, тя лежеше по гръб и го наблюдаваше с широко отворени очи, чийто израз издаваше, че харесва тялото му.
— Неловък момент, нали?
Хамънд седна на ръба.
— Права си.
Тя навлажни устни, прехапа ги, отмести поглед от него и кимна.
— Опитваш се да измислиш начин тактично да се отървеш от мен?
— Какво? — тихо възкликна той. — Не. Не, за бога! — Протегна ръка към косите й, но я отпусна, преди да ги докосне.
— Мисля как да те помоля да останеш цялата нощ, без да прозвучи глупаво.
Изражението й издаде задоволство. Погледите им отново се срещнаха. Тя свенливо се усмихна. Все още с пламнали страни, зачервени от страстните целувки устни, полугола и е разрошени коси, изглеждаше невероятно съблазнителна. Гърдите й, освободени от сутиена, издуваха горнището. Зърната им изпъкваха под тъканта. Хамънд отново почувства възбуда.
— Изглеждам ужасно.
Тя съзнателно придърпа полата над бедрата си. И двамата не обърнаха внимание на бикините върху покривката до ръба на леглото.
— Мога ли да ползвам банята ти?
— Ето там, онази врата. — Той стана, за да я остави сама.
— Ще донеса нещо за пиене. Гладна ли си?
— След всички боклуци, които изядох на панаира?
Хамънд отвърна на усмивката й.
— Искаш ли вода? Сок, чай или газирано? Бира?
— Вода.
Той посочи с брадичка към вратата на банята.
— Ако имаш нужда от нещо, просто ми кажи.
— Благодаря.
Тя явно не желаеше да стане от леглото, преди да остане сама, затова отново й се усмихна и излезе от стаята. За щастие чистачката бе заредила хладилника с разхладителни напитки и вода. Докато бе там, Хамънд провери провизиите. Шест яйца. Половин килограм бекон. Английски кифли. Кафе. Сметана? Не. Надяваше се гостенката му да предпочита кафето чисто. Портокалов сок? Да. Във фризера имаше кутия концентрат.
Той рядко закусваше, освен когато имаше делова среща сутрин. Но далеч от града, където почивните утрини бяха по-дълги и безгрижни, обичаше да хапва солидно предобед. Умееше да готви доста добре, особено основни ястия, като омлет с бекон. Можеха да приготвят закуската заедно, като си поделят задълженията. Щяха да се блъскат един в друг, докато ги изпълняват, да се смеят, да се целуват. После можеха да изнесат съдовете на терасата и да се хранят там. Усмихна се, докато мислеше как ще започне утрешният им ден.
„Днешният“, поправи се той, когато погледна часовника и видя, че отдавна е минало полунощ.
Вчера бе имал неприятности. Беше напуснал Чарлстън в мрачно и гневно настроение след поредица разочарования. Нищо в живота му не бе наред. Дори не му бе минало през ум, че един ден, започнал така зле, може да завърши с романтична вечер с жена, за чието съществуване не е и подозирал допреди няколко часа. Че ще бъде толкова незабравимо изживяване.
Потъна в размисли за странните обрати на съдбата и се опомни едва когато водата в банята престана да шурти. Реши да изчака още две минути, защото не желаеше да се появи твърде скоро или в неподходящ момент. След това взе две бутилки е вода и се отправи към спалнята.
— Мисля — каза той, когато побутна вратата с босия си крак, — че е време да се представим един на друг, както подобава…
Застина, когато тя припряно се отдръпна от тоалетката със слушалката на телефона в ръка, побърза да затвори и промълви: