— В новия хотел? Шегувате се!
— Боя се, че не.
— Този следобед? Искате да кажете, вчера?
— Докато съдебният лекар не установи с по-голяма точност, приемаме, че смъртта е настъпила между шестнадесет и осемнадесет часа.
Лекарят мрачно се усмихна.
— Господин полицай, по това време тези хора или са имали остра диария, или са си изповръщали червата, или и двете. Единственото, което са видели, е дъното на тоалетната чиния. Ако са успели да стигнат навреме до нея, а някои споделиха, че не са имали този късмет.
— Явно са били доста зле…
— Все още няма промяна в състоянието им.
Стефи пристъпи напред и се представи.
— Доктор Арнолд, мисля, че не разбирате колко е важно да ги разпитаме. Някои са били настанени в стаите на петия етаж, където е станало убийството. Може би са забелязали нещо, което много би помогнало на разследването, без сами да го осъзнават. Единственият начин да разберем е, като разговаряме с пациентите ви.
— Добре — колебливо каза той. — Обадете се утре на главната регистратура. Сигурен съм, че някои от тях все още ще са тук, но ще ги разпределим по стаи.
Обърна се, явно с намерение да ги остави.
— Почакайте — извика Стефи. — Трябва да говорим с тях сега.
— Сега? — Доктор Арнолд изгледа и двамата е недоумение. — Съжалявам, но е невъзможно. Някои от тези хора все още са в критично състояние. Критично — повтори той, за да бъде разбран по-добре. — Правим им промивка. Късметлиите, които вече преодоляха кризата, си почиват. Имат нужда от сън след мъченията, които преживяха. Елате отново утре. Може би рано следобед. Най-добре вечерта. Дотогава…
— Твърде късно е.
— По-рано не може — заяви лекарят. — Тази вечер няма да пуснем никого при тях. А сега, моля, извинете ме. Трябва да се връщам при пациентите си.
След тези думи той се отправи към вратите, които разделяха чакалнята от залите за прием.
— По дяволите! — изруга Стефи. — Нима ще се откажеш?
— Да не би да искаш да нахълтам в спешното отделение? Би ми донесло скандална слава. — Смайлоу се обърна към регистратурата и помоли сестрата да даде на доктор Арнолд визитката му. — Кажете му да ми се обади, ако някой от пациентите се почувства по-добре. Независимо колко е часът.
— Не бих разчитала на съдействието на доктора — отбеляза Стефи, когато Смайлоу се върна при нея.
— Аз също. Струва ми се, че му харесва да бъде господар на малкото си царство.
Стефи го погледна с насмешка.
— Подобно на теб.
— А ти? — заядливо попита той. — Мислиш ли, че не знам защо толкова много искаш това дело?
Смайлоу бе отличен детектив благодарение на своето умение да разбира хората. Но понякога тази проницателност караше околните да се чувстват неловко в негово присъствие.
— Да пийнем по нещо? Имам нужда да се разсъня. — Тя се приближи към автомата и пусна няколко монети. — Искаш ли кола?
— Не, благодаря.
Стефи отвори кутията с напитката.
— Всъщност, ако хористите от Мейкън наистина са толкова зле, навярно и бездруго нямаше да получим ценна информация. Едва ли са обърнали внимание какво става наоколо, щом болките им са били така мъчителни. Нищо няма да загубим, ако дойдем отново утре, за да поговорим е тях, но мисля, че ще стигнеш до задънена улица.
— Може би. — Той седна на един свободен стол, облегна лакти на коленете си и прокара загрубелия си показалец по устните си. Стефи седна до него и му предложи глътка кока кола. Смайлоу махна с ръка. — Едно от основните правила при криминално разследване е, че винаги някой е видял нещо.
— Мислиш, че хората знаят нещо, което не казват.
— Не. Просто не предполагат, че това, което са видели, е важно.
И двамата замълчаха за миг, всеки потънал в своите мисли. Най-сетне Стефи попита:
— Какво смяташ, че се е случило в онзи апартамент?
— Опитвам се да не градя хипотези. Все още е рано. Така може да насоча разследването в грешна посока. Бих търсил улики, за да подкрепя твърденията си, пренебрегвайки истинските доказателства, които водят към разясняването на случая.
— Мислех, че всички полицаи разчитат на интуиция.
— Донякъде. Но винаги се ръководят от доказателствата. Предположенията им или се потвърждават, или се отхвърлят — в зависимост от събраните улики, които ги подкрепят или опровергават. — Той се облегна назад и въздъхна дълбоко, въпреки че не бе в стила му да издава умората си. — На този етап знаем само, че жертвата е човек, когото мнозина биха се радвали да видят мъртъв.
— Включително и ти.
Очите му добиха строг израз.
— Ще излъжа, ако отрека. Мразех този негодник и никога не съм го крил. Докато ти…