— Аз?
— Петиджон имаше голямо влияние в местната политика. Както и в прокуратурата. Мейсън скоро ще се пенсионира…
— Все още не го е обявил официално.
— Но скоро ще го направи. Щом той няма да се кандидатира отново, а вторият по влияние умира от рак на простатата…
— Уолис ще живее още около шест седмици.
— Значи през ноември в прокуратурата ще се води битка. Петиджон умееше да влиза под кожата на амбициозните и склонните към корупция. Помисли само какво удоволствие би било за мошеник като него да види на поста областен прокурор млада сладурана като теб.
— Не съм сладурана. Що се отнася до възрастта ми, вече съм почти на четиридесет.
— А какво ще кажеш за амбициите и склонността към корупция?
— Признавам, че имам първите, но отричам второто. Освен това, ако Петиджон е можел да ми постели червен килим към поста главен прокурор на областта, защо бих го убила?
— Добър въпрос — каза той и я изгледа под око.
— Ти си ужасно задръстен, Смайлоу. — Стефи поклати глава и се засмя: — Все пак разбирам за какво намекваш. Като се има предвид как действаше Петиджон, списъкът на заподозрените наистина става безкраен.
— Което никак не улеснява работата ми.
— Може би сам усложняваш нещата. — Тя замислено отпи глътка кола. — Кои са двата най-често срещани мотива за убийство?
Той знаеше отговора, който сочеше към едно-единствено лице.
— Мисис Петиджон?
— Логично, нали? — Стефи вдигна показалец. — Писнало й е от безсрамните изневери на съпруга й. Дори и да го е обичала, със сигурност се е чувствала унизена.
— Баща й е постъпвал по същия начин с майка й.
— Което би могло да обясни защо е имало втори изстрел, щом първият го е убил. — Изпъна още един пръст. — Освен това, сега тя ще наследи купища пари. Дори единият от тези мотиви е достатъчен. А в комбинация…
Тя повдигна рамене, сякаш нямаше какво да добави. Смайлоу се замисли за миг и смръщи вежди.
— Твърде очевидно, нали? Но Дейви има алиби.
Стефи ехидно се засмя:
— Вярната семейна прислужница? „Да, мис Скарлет. Не, мис Скарлет. Защо не ми ударите още една плесница, мис Скарлет?“
— Сарказмът не ти отива, Стефи.
— Не е сарказъм. Отношенията помежду им изглеждат толкова старомодни.
— Мисис Петиджон не мисли така. Сигурен съм, че и Сара Бърч. Те са истински привързани една към друга.
— Докато мис Дейви е господарката.
Той поклати глава:
— Човек трябва да е отраснал тук, за да разбере.
— Слава богу, че аз не съм! В Средния запад…
— Където хората са по-просветени и всички са създадени равни?
— Ти го каза, Смайлоу, не аз.
— Не само саркастична, а и с твърде високо самочувствие. Щом толкова презираш старомодните ни отношения, защо си се преместила тук?
— Заради възможността, която получих.
— Да ни поправиш? Да просветиш бедните изостанали южняци?
Тя се намръщи.
— Или завиждаш на нашия начин на живот? — Продължи да я дразни: — Сигурна ли си, че не изпитваш завист към Дейви Петиджон?
Тя тихо промърмори:
— Върви на майната си, Смайлоу!
След това допи кока-колата си, стана и хвърли кутията в кошчето за смет. Шумът, който издаде, стресна всички в чакалнята, освен спящата жена.
Стефи каза:
— Не мога да понасям жени като Дейви Петиджон. Повдига ми се от южняшките й превземки.
Той посочи към вратата. Излязоха навън в топлата влажна нощ. На изток небето бе започнало да добива сивкаво-розов оттенък. Скоро щеше да се съмне. Смайлоу замислено отбеляза:
— Уверявам те, че за мисис Петиджон това е изкуство, което е овладяла до съвършенство.
— Мисля, че го използва, за да се отърве безнаказано, след като е извършила убийство.
— Ти си безсърдечна, Стефи.
— Кой го казва? Ако беше индианец, името ти щеше да бъде Ледени-струи-във-вените.
— Права си — призна той, без да изглежда засегнат. — Но не съм сигурен за теб.
Тя бе стигнала до вратата откъм шофьорската седалка, но не се качи. Спря и го погледна над покрива на колата.
— Какво за мен?
— Никой не те упреква заради амбициите ти, Стефи. Но чух, че напоследък се горещиш не само в работата.
— Какво си чул?
— Клюки — каза той.
— Какви клюки?
Смайлоу студено се усмихна.
— Само слухове.
Лорета Буут се изправи от свитата си поза и проследи с поглед Рори Смайлоу и Стефани Мъндел, които прекосиха паркинга и се спряха до една кола да побъбрят, преди да потеглят.
Бяха влезли в спешното отделение, изпълнени с енергия и решителност, която Лорета знаеше, че и двамата притежават в излишък. Почти се задушаваше в тяхно присъствие. Еднакво ги ненавиждаше. Но по различни причини. От години чувстваше лична неприязън към Рори Смайлоу. Що се отнася до Стефи Мъндел, досега само бе чувала за нея. Общественото мнение бе, че помощничката на областния прокурор е обикновена безсрамница, която се смята за велика.