„Приеми нещата такива, каквито са, нещастнико — укорително си каза той. — Не е болка за умиране. И не си въобразявай, че е било по-прекрасно, отколкото беше в действителност.“
Но той знаеше, че не си въобразява. Изживяването бе фантастично и си го спомняше точно такова.
Изруга и задмина един мотоциклетист, който си играеше с търпението му, като караше твърде бавно. Днес всичко го вбесяваше. Откакто се бе събудил сутринта, изливаше гнева и разочарованието си върху неодушевени предмети. Първо върху бюрото, в което бе ударил големия пръст на крака си, докато тичаше през всекидневната с отчаяна надежда да я види в кухнята, търсеща купа с макарони, разгърнала някое списание във всекидневната или седнала на терасата, загледана в реката, докато пие кафе и чака и той да се събуди.
Фантазиите му приличаха на сцени от сантиментален филм.
Но бяха само фантазии.
Защото в кухнята и всекидневната нямаше никой, колата й бе изчезнала, а единственият, който се люлееше на терасата, бе паяк, опънал мрежа от едната облегалка на люлката до другата.
Чисто гол, той отстрани паяка, седна и зарови пръсти в косата си. Жест на отчаян мъж, почти загубил самообладание.
Кога ли бе тръгнала? Колко е часът сега? Откога я нямаше?
Може би щеше да се върне. Може би нямаше смисъл да се разстройва.
Половин час се самозалъгва, че е отишла да купи понички. Или сметана за кафето си. Или някой неделен вестник.
Но тя не се върна.
Най-сетне Хамънд отстъпи люлката на паяка и се прибра вътре. В опита си да направи кафе изсипа половината на плота. Ядосан, запрати стъклената кана към стената и бутна кафе-машината на пода, не обръщайки внимание на водата, която бе налял.
Претърси вилата за нещо, което може да е оставила след себе си — визитна картичка или бележка. Не откри нищо. Надникна дори в кошчето за смет под мивката в банята, но в него имаше само полиетиленов плик. На връщане удари главата си в отворената врата на килера. Гневно я затръшна и изруга още по-яростно, когато притисна пръста си.
Накрая се върна в спалнята, въпреки че леглото най-безмилостно му напомняше за нея, отпусна се, закри очи и напрегна ума си в опит да си обясни всичко.
Какво, за бога, ставаше с него? Никой от хората, с които общуваше, не би го познал тази сутрин, ако го бе видял да броди като безумен лунатик из вилата си, гол и небръснат. Хамънд Крос да се държи като глупак, като юноша, преживяващ любовна мъка? „Нашият Хамънд Крос? Сигурно се шегувате!“
„Момент, любовна мъка ли каза?“
Бавно се обърна към нейната възглавница. Докосна вдлъбнатината, оставена от главата й. Притегли възглавницата към гърдите си, зарови лице и вдъхна от аромата й.
Обзе го желание, но не сексуално.
Може би донякъде, но не бе само това.
Не беше обикновена страст, каквато бе изпитвал много пъти. Този път бе различно. По-силно, по-вълнуващо. Бе завладян от копнеж да бъде с нея.
— По дяволите! — прошепна той. „Чуваш ли се какво говориш? Копнеж?“
Отново се обърна по гръб и се загледа в тавана. Най-сетне призна пред себе си, че не може да назове това, което чувства. Никога по-рано не го бе преживявал, така че откъде можеше да знае как да го нарече? Бе сигурен само, че е пленен и омагьосан, както никога преди, въпреки че бе имал връзки е много привлекателни красавици.
Замисли се каква ли бе нейната интимна история. В този миг си спомни за телефонния й разговор. Намръщено погледна към апарата на тоалетката в другия край на стаята. Когато я бе видял да го използва, тя го бе изгледала е уплашено и виновно изражение. На кого ли се бе обадила?
Внезапно скочи от леглото. С разтуптяно сърце се наведе над телефона и прокара пръсти по гумираните бутони. Дори не бе сигурен дали този модел има екстрата, която търсеше, но… да! Имаше я.
Автоматично повторно избиране.
Поколеба се за миг и натисна бутона. След кратък сигнал номерът бе избран отново и в същото време се изписа на малкия екран. Той взе молив и откъсна парче хартия, което му бе подръка — от последния брой на „Спортс Илюстрейтид“. Записа цифрите върху корема на момичето от корицата.
— Доктор Лад.
Той не знаеше какво бе очаквал, но след две позвънявания равнодушният ясен глас на телефонистката го стресна.
— Моля?
— Вие ли поръчахте разговор е доктор Лад?
— А… може би… съм сбъркал номера. Повтори цифрите, които бе записал.
— Същият е. Тук е телефонната служба. Вие ли се опитвахте да се свържете с доктора?