Не бе сигурен какво иска и очаква от една връзка. Но знаеше, че няма да го открие у Стефи Мъндел. Почти бе достигнал до него снощи — с една жена, чието име дори не знаеше. Истината за отношенията му със Стефи бе тъжна, но я прие като ясен знак, че трябва да престанат да се срещат.
Вземането на това решение бе само първата част от проблема. Сега трябваше да го изпълни. Искаше да прекрати връзката по възможно най-безболезнения начин, избягвайки сблъсък със силата на Стогодишната война. Най-доброто, на което можеше да се надява, бе всичко да завърши така тихо, както бе започнало.
Но вероятността за това бе равна на нула. Скандалът бе неизбежен. Сега с ужас осъзна, че наближава.
Бяха й нужни няколко секунди, за да проумее смисъла на думите му. Тя преглътна, скръсти ръце пред разкопчаната си блуза, след това предизвикателно ги разпери и после ги отпусна.
— Искаш да кажеш, всичко…
— Между нас.
— Нима? — Стефи извърна глава встрани и повдигна вежди. Позната гримаса. Лицето й добиваше такъв израз винаги когато бе ядосана и изпитваше желание да разкъса някого, обикновено служител или чиновник, който не е изпълнил нареждането й да подготви някакви документи, полицай, пропуснал да включи в доклада си важен факт, или който и да било, ако се осмели да застане на пътя й, когато е твърдо решена да постигне своето. — И откога за теб „е приключило“?
— От известно време. Струва ми се, че вървим в различни посоки.
Тя се усмихна и сви рамене:
— Напоследък и двамата сме разсеяни, но това лесно може да се оправи. Имаме достатъчно общи…
Хамънд поклати глава:
— Не просто в различни посоки, Стефи. По-скоро в противоположни.
— Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен?
— Добре. — Заговори спокойно, въпреки че тонът й го разгневи, защото в него имаше лека подигравателна нотка. — Истината е, че бих искал да се оженя. Да имам деца. А ти толкова пъти ясно си ми давала да разбера, че не желаеш да се обвързваш.
— Изненадана съм, че ти имаш подобни намерения.
Той вяло се усмихна.
— Всъщност аз самият бях изненадан, когато го осъзнах.
— Твърдеше, че не искаш да сториш на някое невинно хлапе това, което ти е причинил твоят баща.
— И няма да го сторя — каза Хамънд с раздразнение.
— Скоро ли промени отношението си?
— Скоро, но постепенно. Отначало връзката ни ми се струваше идеална, но…
— Търсиш нещо ново?
— Не.
— Тогава какво? Тръпката е изчезнала? Омръзнало ти е да спиш с най-желаната жена от Областната прокуратура?
Вече не ти се струва вълнуващо да бъдеш таен любовник на Стефи Мъндел? Той поклати глава:
— Моля те, престани, Стефи!
— С какво да престана? — предизвикателно го прекъсна тя с почти писклив глас. — Ти започна този разговор. — Присви тъмните си очи. — Имаш ли представа колко мъже мечтаят да спят с мен?
— Да — каза Хамънд със също толкова гневен тон. — Чувам какво си говорят за теб в тоалетната.
— Сигурно ти е било забавно да слушаш как се обзалагат кой е мистериозният ми любовник, без дори да предполагат, че си ти. Колко пъти сме се смели.
— Мисля, че вече не ми е смешно.
Стефи не можа да каже нищо в отговор, но изражението й остана гневно.
Той продължи по-спокойно:
— И така, реших да прекарам сам този уикенд и да преосмисля връзката ни…
— Без преди това да поговориш с мен? И дори не ти е хрумнало да ме поканиш да помислим заедно?
— Не виждах смисъл.
— Значи още преди да заминеш за скъпоценната си вила, си взел решение да „преосмислиш“ връзката ни — просъска тя.
— Не, Стефи, не бях го решил. Докато бях там, тръгвах от всяка възможна гледна точка и винаги стигах до едно и също заключение.
— Че искаш да скъсаш с мен.
— Не…
— А как би се изразил?
— Надявах се да избегна именно такава сцена — най-сетне изкрещя той. — Защото знаех, че ще се бориш до последен дъх, сякаш се намираш в съда. Че ще отхвърляш всичко, което кажа, само заради манията си да водиш спорове и няма да отстъпиш нито крачка, защото за теб всичко в живота е съревнование. Е, този път не е състезание, Стефи. Не е и съдебно дело. Това е животът ни.
— О, за бога, спести ми сантименталностите!
Той леко се засмя:
— Точно това е. Имам нужда от малко сантименталност. Човешко е…
— Хамънд, за какво говориш, по дяволите?
— Не всичко в живота се свежда до противопоставяне на аргументи. Не можеш да откриеш всички отговори в юридическите книги. — Отчаян от собствената си неспособност да обясни какво има предвид, тихо изруга, преди гневно да продължи: — Много си талантлива, но прекаляваш. Непрестанно спориш и натякваш. С теб не може да се живее в разбирателство.