Щом вече бе получил делото и имаше доверието на своя началник, както и подкрепата на вдовицата, реши, че е най-разумно да каже на Мейсън за срещата си с Петиджон. Не искаше една малка спънка да осуети амбициозните му планове. Ако сега скриеше тази подробност, по-късно тя можеше да се окаже съдбоносна.
— Монро?
— Не ми благодари, момче. Предстоят ти много безсънни нощи.
— Приемам предизвикателството. Има нещо друго, което…
— Какво?
След кратко колебание той отвърна:
— Нищо, нищо, Монро. Просто нямам търпение да започна.
— Добре, добре — каза Мейсън и премина към следващия въпрос. — Ще работиш с Рори Смайлоу. Има ли някакъв проблем?
— Не.
— Лъжеш.
— Няма за какво да се безпокоиш. Трябва ми само гаранция, че ще ни сътрудничи.
— Той ни обяви война.
— Какво искаш да кажеш?
— Днес следобед ми се обади шерифът Крейн. Смайлоу се опитал да ходатайства Стефи да поеме делото. Но аз казах на Крейн за предпочитанието на вдовицата.
— И?
Монро Мейсън се засмя. Той се интересуваше повече от политика, отколкото от правосъдие. Хамънд се бунтуваше срещу неизбежното обвързване на местното управление с политиката, но Мейсън винаги отдаваше особено значение на тази страна от работата.
— Дейви вече се бе обадила на нашия полицейски началник. Казала му, че държи Смайлоу да открие убиеца, а ти да го изправиш пред съда. Това е положението.
Хамънд потръпна, както когато зъболекарят приближаваше инжекцията е упойка и го предупреждаваше, че ще почувства лека болка.
— Със Смайлоу трябва да забравите за различията си, докато приключи случаят. Разбрано?
— И двамата сме професионалисти.
Не смееше да дава обещания, когато ставаше дума за Рори Смайлоу, но не му се струваше толкова трудно да постигне временно прекратяване на огъня. Тогава Мейсън изтъкна второто условие:
— Ще назнача Стефи за рефер.
— Какво? — Хамънд положи усилие да прикрие гнева си и каза: — Това е глупаво, Монро. Нямам нужда от наставник.
— Трябва да направиш компромис, Хамънд. Или приемаш, или се отказваш.
Хамънд чу, че Стефи разговаря по мобифона си в другата стая.
— Каза ли й за това споразумение? — попита той.
— И утре сутринта няма да бъде късно. Ясно ли е всичко, момче?
— Да.
Въпреки това Монро Мейсън отново изкрещя:
— Стефи ще ти сътрудничи и ще бъде рефер между теб и Смайлоу. Надявам се, че няма да се избиете, преди да приключи процесът.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Дробовете й щяха да се пръснат. Мускулите й трепереха. Чувстваше слабост в ставите. Но вместо да забави, тя ускори крачка. Никога не бе тичала така бързо, полагайки неимоверни усилия. Имаше няколкостотин калории за изгаряне от панаирните лакомства.
И гузна съвест, от която се опитваше да избяга.
Лицето й бе обляно в пот, която заслепяваше очите й. Дишаше тежко и шумно. Устата й бе пресъхнала. Сърцето й биеше в синхрон с бързите й стъпки. Дори когато й се струваше, че не би могла да направи нито крачка повече, продължаваше напред. Със сигурност бе надминала предишния си рекорд за бързина и издръжливост.
Но каквото и да стореше, не можеше да избяга от случилото се миналата нощ.
Бягането бе любимото й упражнение за поддържане на форма. Тичаше по няколко пъти седмично. Често участваше в благотворителни кросове. Беше се включила в организирането на един маратон е цел събиране на средства за борба с рака на гърдата. Но тази вечер нямаше никакви благородни подбуди и не се опитваше да сваля килограми или да се освободи от напрежението след работен ден.
Тази вечер бягането й бе самоизтезание.
Естествено бе глупаво да се надява, че чрез днешното физическо усилие ще изкупи вчерашното си прегрешение.
Изкупление се постигаше само когато човек искрено се разкайва. Съжаляваше, че срещата им бе планирана, а не случайна, както мислеше той. Няколко пъти бе чула гласа на съвестта си, който й казваше да спре, преди да се люби е него, но нямаше угризения, че нещата се развиха така.
Дори за миг не съжали за нощта, която бяха прекарали заедно.
— Отляво.
Учтиво се отдръпна, за да стори път на другия бегач. Тази вечер на Батъри бе пълно с пешеходци. Алеята бе предпочитано място за разходка, бягане за здраве или каране на ролкови кънки.
Тази историческа част от полуострова, където реките Ашли и Купър се съединяваха и заедно се вливаха в Атлантика, бе в списъка от забележителности на всеки турист, решил да посети Чарлстън.
Батъри се намираше между парка Уайт Пойнт Гардънс и крайбрежните диги и както всичко в Чарлстън, носеше белези от войни и природни бедствия. Някога бе представлявала място за публични екзекуции, по-късно — стратегическо укрепление, а днес предназначението й бе да служи за туристическа атракция и приятно прекарване на времето.