Все още потънала в мрачни размишления, отключи входната врата. Стресна я рязко изсвирване на клаксон и тя се обърна точно когато един мерцедес спря до бордюра.
Шофьорът смъкна тъмните си очила и я погледна над рамките.
— Добър вечер — провлачено каза Боби Тримбъл. — Цял ден ти звъня и едва не помислих, че си изчезнала.
— Какво правиш тук?
От лукавата му усмивка я побиха тръпки.
— Махни се от къщата ми и ме остави на мира!
— Не те съветвам да се караш с мен. Особено сега. Къде се губиш цял ден?
Тя не отвърна.
Той се захили, като че ли упоритостта й му се струваше смешна.
— Добре. Качвай се.
Наведе се през седалката до себе си и отвори вратата. Едва не удари прасеца й.
— Ако си въобразяваш, че ще дойда някъде с теб, значи си полудял.
Боби извади ключа.
— Добре, тогава аз ще вляза.
— Не!
Той се захили.
— Така и предполагах. — Потупа седалката и каза: — Настани хубавото си телце тук. Хайде!
Тя знаеше, че няма лесно да се откаже и да си тръгне. Рано или късно щеше да се сблъска с това, така че бе най-добре да приключи веднъж завинаги. Качи се и гневно затръшна вратата.
Хамънд реши час по-скоро да поднесе съболезнованията си на вдовицата на Лут Петиджон. Веднага щом приключи разговора с Мейсън и изпрати Стефи, взе душ и се преоблече. След няколко минути бе в колата си на път за имението на Петиджон.
Докато чакаше някой да отговори на позвъняването му, неволно се загледа в минувачите, които се разхождаха в неделната вечер по Батъри. Двама туристи правеха снимки на къщата на Петиджон от парка, въпреки че той бе застанал пред нея. Обичайното множество хора, тичащи за здраве, приличаше на сенки, които се плъзгаха по дигите.
Отвори му Сара Бърч. Икономката го помоли да почака в преддверието, докато съобщи за посещението му. След малко се върна и го покани:
— Мис Дейви каза да се качите горе, мистър Крос. Едрата жена го поведе по стълбите, през вестибюла и по широкия коридор, след което прекосиха огромна спалня и влязоха в баня, каквато Хамънд никога не бе виждал. Под купола от цветно стъкло имаше кръгла вана, достатъчно голяма за цял волейболен отбор. Бе пълна, но кранчетата не работеха. По неподвижната повърхност се носеха едри магнолиеви цветове. Огромните огледални стени отразяваха светлината на ароматизираните свещи, поставени върху изящни свещници из цялото помещение. В единия ъгъл се виждаше диван с копринена тапицерия, отрупан с декоративни възглавнички. Позлатената мивка бе голяма колкото корито за пране. Поставките до нея бяха кристални, както и безбройните кутийки крем и флаконите парфюми, подредени върху тях.
Едва сега Хамънд осъзна, че всички слухове за невъобразимите суми, похарчени за преустрояването на къщата, бледнеят пред действителното великолепие, което Лут бе създал. Въпреки че често бе посещавал къщата по различни официални поводи, сега за първи път се качваше на горния етаж. Бе чувал за разкоша тук, но не бе предполагал, че е възможно подобно разточителство.
Още по-малко бе очаквал, че ще открие току-що овдовялата господарка на дома гола и въздишаща от блаженство, докато опитен масажист плъзгаше ръце по задната повърхност на бедрото й.
— Нали нямаш нищо против, Хамънд?
Дейви Петиджон помоли масажиста да покрие с чаршаф тялото й, като остави отвън раменете и крака, който разтриваше.
Хамънд стисна протегнатата й ръка.
— Не, щом ти нямаш.
Тя му се усмихна закачливо.
— Добре ме познаваш. Никога не съм изпитвала и капка срам. Това подлудяваше майка ми. Естествено тя и бездруго си беше луда.
Подпря брадичка на ръцете си, докато масажистът разтриваше ханша й.
— Стигнали сме точно до средата на деветдесетминутната процедура, а е толкова божествено, че не можах да помоля Сандро да спре.
— Не те обвинявам. Все пак ми се струва странно.
— Кое?
— Вчера и Лут е бил на масаж в салона на хотела.
— Преди или след като са го убили? — Намръщеното му лице я накара да се засмее. — Просто се шегувам. Ще си налееш ли шампанско?
Дейви небрежно посочи една бутилка на сребърна табла до тоалетката. Вече бе отворена, но на подноса до нея имаше и неизползвана чаша. Хрумна му, че може би тя го е очаквала тази вечер. Мисълта го смути.
— Не, благодаря — отвърна той.
— О, за бога! — нетърпеливо каза тя. — Не се дръж като задръстеняк. И двамата никога не сме спазвали етикета, така че защо тепърва да започваме? Освен това мисля, че шампанското е идеалното питие за жена, на чийто съпруг са видели сметката в собствения му хотел, където е кръшкал. Налей и на мен още едно.