Той се гмурна.
Бяха разменили единствените си плахи целувки още като деца, когато мислеха, че е „ужасно лошо“ дори да им хрумне да разтворят устни и езиците им да се докоснат. Оттогава не бяха се целували. Не го направиха и тази нощ. Нямаха време за губене. От опасността да бъдат разкрити възбудата им бе достигнала до точка, в която прелюдиите бяха излишни. В мига, когато стигна до нея, я притегли към себе си и телата им се сляха.
Беше лудост. Беше бързо. През цялото време се смяха.
След тази нощ се разделиха за две години. Когато отново се видяха, и двамата се държаха така, сякаш приключението в плувния басейн никога не се е случвало. Навярно никой от тях не желаеше един сексуален експеримент да помрачи дългогодишното им приятелство.
Никога досега не бяха споменавали за това. Той дори не помнеше как отново са се облекли в онази нощ, какво обяснение са дали на останалите гости на сватбеното тържество и дали изобщо се е наложило да обясняват изчезването си.
Но ясно си спомняше смеха на Дейви — заразителен, чувствен и съблазнителен. Не беше се променил.
Усмивката й бе почти тъжна, когато каза:
— Истински се забавлявахме като деца, нали?
— Да.
След това тя сведе глава и се загледа в мехурчетата в чашата си, преди да отпие отново.
— За съжаление пораснахме и животът ни стана ужасно скучен.
Отпуснатата й ръка се залюля покрай масата за масаж. Хамънд взе чашата, преди да падне и да се разбие в мраморния под.
— Съжалявам за Лут, Дейви. Дойдох, за да ти кажа, че бях потресен, когато научих за случилото се. Сигурен съм, че родителите ми ще се обадят или ще те посетят утре.
— О, пред прага ми ще има цяла върволица познати, желаещи да изразят съчувствие. Днес отказах да приема когото и да било, но утре няма да мога да се отърва. Ще донесат безброй печени пилета и сладкиши с желатин и всички ще се изредят да питат как го приемам.
— А как се чувстваш?
Тя забеляза леката промяна в тона му. Обърна се на една страна, загърна се с чаршафа, изправи гръб и заклати крака, седнала на ръба на масата.
— Като приятел ли ме питаш или като очевидния наследник на областния прокурор?
— Не съм сигурен в последното, но съм тук като приятел. Мисля, че не е необходимо да ти го казвам.
Дейви въздъхна дълбоко.
— Е, не очаквай да облека власеница и да се посипя с пепел. Не притежавам подобна библейска преданост. Няма да си отсека някой пръст, както правят героините от индийските филми. Не, ще се държа както подобава. Благодарение на Лут клюкарите ще имат достатъчно материал и без да им показвам истинските си чувства.
— А какви са те?
Тя се усмихна чаровно, както когато я бе въвел под ръка на дебютантския й бал.
— Доволна съм, че това копеле е мъртво. — Златистите й очи издадоха, че очаква да чуе отговор на последните си думи. Но той не каза нищо и Дейви се обърна към масажиста:
— Сандро, ако обичаш, разтрий раменете и врата ми.
Откакто бе седнала, Сандро стоеше, облегнал се на огледалната стена със скръстени ръце. Имаше приятно лице и мускулесто тяло. Правите му черни коси бяха пригладени назад с гел. Очите му бяха тъмни като зрели маслини.
Когато се приближи към Дейви и сложи ръце на голите й рамене, проницателните му средиземноморски очи продължиха съсредоточено да гледат Хамънд, сякаш го преценяваха като съперник. Очевидно масажът не бе единственото удоволствие, което й доставяше. Хамънд изпита желание да го успокои, че с Дейви са само стари приятели и нищо повече и няма причина да ревнува от него.
В същото време искаше да предупреди Дейви, че сега не е моментът да скандализира обществото, като спи с масажиста си. Че поне веднъж в живота си трябва да бъде дискретна. Ако Хамънд не си затвореше очите и вземеше предвид мнението на Стефи, името й щеше да бъде първото в списъка от заподозрени на Рори Смайлоу. Всяка нейна постъпка щеше да бъде подробно анализирана.
— Възхищавам се на твоята откровеност, Дейви, но…
— Защо да лъжа? Ти харесваше ли Лут?
— Никак — призна той без колебание. — Беше измамник, мошеник и безскрупулен предприемач. Нараняваше хората, които му позволяваха, и използваше онези, които не можеше да нарани.
— Ти си също толкова откровен, Хамънд. Това бе мнението на повечето хора. Не съм единствената, която го презираше.
— Така е, но ти си неговата вдовица.
— Прав си — унило каза тя. — Както и много други неща. Може да съм всякаква, но не съм лицемерка. Няма да нося траур заради това копеле.
— Дейви, ако тези думи стигнат до нечии уши, ще имаш големи неприятности.
— Например на Рори Смайлоу и онази кучка, която доведе тук снощи?
— Именно.