— Цветнокожа?
— Не.
— Висока или ниска?
Даниелс потръпна и потърка корема си.
— Какво има, скъпи? — загрижено попита жената и сложи легена под брадичката му.
Той махна с ръка.
— Само лека болка.
— Искаш ли спрайт?
— Само една глътка. — Мисис Даниелс поднесе към устните му покритата чаша с извита сламка. След като отпи, той отново погледна Смайлоу. — Какво попитахте… а, за ръста й? — Поклати глава. — Не забелязах. Нито много висока, нито много ниска. Мисля, че беше средна на ръст.
— А цветът на косите? Руси ли бяха? — попита Стефи.
— Не много.
— Не много? — повтори Смайлоу.
— Не много светли. Не като на Мерилин Монро, нали разбирате какво имам предвид? Но не бяха и много тъмни. Може би средни.
— Мистър Даниелс, бихте ли могли да определите каква беше фигурата й?
— Искате да кажете, дали беше… пълна?
— Точно така.
— Не беше.
— Слаба?
— Да. Бих казал, по-скоро слаба. Разбирате ли, почти не обърнах внимание. Безпокоях се да не ме сполети неприятност в коридора.
— Според мен това е всичко, което би могъл да ви каже — намеси се мисис Даниелс. — Ако се сетите за още нещо, което бихте искали да попитате, елате отново утре.
— Един последен въпрос, ако обичате — каза Смайлоу. — Видяхте ли тази жена да влиза в стаята на мистър Петиджон?
— Не. Бързо отключих своята врата с онази пластина, подобна на кредитна карта, и влязох. — Потърка наболата си брада. — Истината е, че дори не знам дали я видях пред апартамента, в който е станало убийството. Би могла да е всяка врата в другия край на коридора.
— Случило се е в луксозния апартамент. Пред вратата има малка ниша — каза Стефи. — По-различна е от останалите. Ако ви покажем апартамента на мистър Петиджон, бихте ли могли да кажете дали това е стаята, пред която е стояла онази жена?
— Съмнявам се. Както вече ви казах, хвърлих само бегъл поглед. Спомням си, че забелязах жена, която чакаше да й отворят. Това е.
— Сигурен ли сте, че не е излизала?
— Не, не съм сигурен. — В тона на Даниелс се долови колебание. — Но останах с такова впечатление. Нямаше нищо необичайно нито в нея, нито в ситуацията. Честна дума, ако не бяхте попитали, дори нямаше да се сетя за това отново. Въпросът ви бе дали съм видял някого в коридора вчера следобед и аз ви отговорих.
Мисис Даниелс отново ги прекъсна. Стефи и Смайлоу се извиниха за безпокойството, благодариха за информацията, пожелаха му скорошно оздравяване и излязоха.
Докато вървяха по болничния коридор, Смайлоу бе мрачен.
— Страхотно! Имаме свидетел, който е забелязал жена, застанала недалеч от него или може би доста далеч, пред вратата на Петиджон или някоя друга. Не била нито млада, нито възрастна. Средна на ръст, със „средни“ коси и „по-скоро слаба“.
— И аз съм разочарована, но не и изненадана — каза Стефи. — Съмнявах се, че ще си спомни нещо, като се има предвид в какво състояние е бил.
— Повдига ми се от тази работа — гневно промърмори Смайлоу.
— Като на него.
Двамата се спогледаха и се засмяха в един глас. След миг мисис Даниелс излезе от стаята на съпруга си.
— Най-сетне ме предума да се върна в хотела. Не съм се прибирала, откакто ни докараха с линейката. Слизате ли? — учтиво попита тя, когато пристигна асансьорът.
— По-късно — отвърна Стефи. — С мистър Смайлоу трябва да обсъдим още нещо.
— Успех в разгадаването на мистерията.
Благодариха й за съдействието и Стефи даде знак на Смайлоу да я последва в чакалнята, в която сега нямаше никой. Седнаха на две кресла един срещу друг и той откровено й съобщи, че делото за убийството на Петиджон ще бъде поверено на Хамънд Крос.
— Мейсън прави подарък на златното си момче.
Без усилие да прикрие разочарованието и гнева си, тя го попита кога е научил за това.
— По-рано тази вечер. Шерифът Крейн се обади, за да ми каже, защото бях ходатайствал за теб.
— Благодаря. За всичко, което си сторил — каза тя с огорчение. — Кога трябваше да узная?
— Предполагам, утре.
Хамънд дори не знаеше за убийството, докато тя не му бе казала. Навярно бе разговарял с Мейсън по телефона още преди да излезе от дома му. Беше ужасно подло от негова страна минути след като е сложил край на връзката им да й отнеме най-важното дело в кариерата.
Смайлоу каза:
— Дейви Петиджон дърпа конците.
— Точно както обеща.
— Тя каза, че държи винаги да има най-доброто. Очевидно не смята, че си достойна да защитаваш интересите й.
— Не е само това. Предпочита за нея да работи мъж, отколкото друга жена.
— Права си. Заради химията. Освен това нейните родители и семейство Крос са приятели от десетилетия.