Хамънд реши, че това сравнение му е хрумнало заради непримиримата му ненавист към този човек. Беше нечестен към гущерите.
Сивият костюм на Смайлоу бе безупречно ушит и изгладен. Колосаната яка на бялата му риза не трепваше над стегнатия възел на вратовръзката. Всеки кичур от косите му бе старателно пригладен. Очите изглеждаха ясни и проницателни. След неспокойната нощ, която Хамънд бе прекарал, мятайки се в леглото, съвършеният външен вид и хладнокръвното държане на Смайлоу го вбесиха.
— Естествено ти имаш думата — учтиво каза той. — Разследването е поверено на теб.
— Прав си, така е.
— Но от учтивост би могъл…
— Ти не прояви и капка учтивост към мен, като свика тази среща, без предварително да ме уведомиш. Казваш, че разследването е мое, а изглежда, че ти го ръководиш. Както обикновено, има разминаване между думите и действията ти, Хамънд.
Би било истинско чудо Смайлоу да не подхване кавга именно когато Крос и без това бе изпълнен е гняв.
— Слушай, аз бях извън града в деня на убийството на Петиджон и трябва да се запозная с това, което съм пропуснал. Прочетох материалите във вестника, но знам, че ти никога не споделяш е медиите всичко, което си открил. Искам само да узная подробностите.
— Когато му дойде времето.
— Защо не сега?
— Хайде, момчета, мир! — Стефи застана между тях. — Все едно е кой свика тази среща, нали? Всъщност, Хамънд, снощи, когато се обадих на полицай Ендикът, Смайлоу вече бе говорил с нея. — Пълничката дама с униформа безмълвно потвърди. — Практически идеята бе негова и така би трябвало да бъде, защото случаят е негов, преди да го предаде на нас. Нали? Смайлоу, щом Хамънд също се е сетил за портрет по описание, това само потвърждава, че великите умове разсъждават еднакво, а с този случай са се заели предостатъчно умни хора. Така че да се залавяме за работа и да не задържаме хората по-дълго, отколкото е необходимо. Мистър Даниелс помоли да побързаме, а трябва да свършим и други неща. Лично аз нямам нищо против да изслушам разказа му още веднъж.
Смайлоу кимна неохотно. Даниелс повтори още веднъж цялата история. Когато завърши, Хамънд го попита дали е сигурен, че не е видял никого другиго.
— Имате предвид, когато стигнах на петия етаж? Не, господине.
— Сигурен ли сте?
— Нямаше никого освен онази дама и мен. Но стоях в коридора не повече от… хм… да кажем, двадесет-тридесет секунди, след като слязох от асансьора.
— Някой пътува ли с вас в кабината?
— Не, господине.
— Благодаря ви, че повторихте разказа си специално за мен, мистър Даниелс.
Хамънд не обърна внимание на укорителния поглед на Смайлоу и позволи на Мери Ендикът да разпита пациента. Смайлоу се извини и излезе да се обади на някого по телефона. Стефи застана до рамото на художничката и внимателно изслуша въпросите, които тя задаваше на Даниелс. Хамънд отнесе изстиналото си кафе до прозореца и се загледа навън в слънчевия ден, който бе в контраст с мрачното му настроение.
След малко Стефи се приближи към него.
— Днес си ужасно мълчалив.
— Почти не мигнах цяла нощ.
— Има ли някаква причина за това безсъние?
Доловил скрития смисъл на въпроса й, той извърна глава и строго я изгледа.
— Просто бях неспокоен.
— Жесток си, Хамънд.
— Защо?
— Очаквах поне да се напиеш до забрава и отново да обмислиш решението си да прекратиш връзката ни.
Той се усмихна, но тонът му бе сериозен:
— Беше единственото възможно решение за нас, Стефи. Знаеш го не по-зле от мен.
— Особено като се има предвид какво реши Мейсън.
— Той реши така, не аз.
— Но аз дори не получих възможност да се боря за това дело. Мейсън винаги е на твоя страна и не го крие. Ти го знаеш не по-зле от мен.
— Имам повече опит, Стефи.
— Да, сигурно — отегчено отвърна тя, не скривайки раздразнението си.
Преди Хамънд да каже нещо в отговор, Смайлоу се върна.
— Става интересно. Един от моите хора слухти из квартала на Петиджон, за да разбере дали Лут се е карал с някого от съдружниците или съседите си. Отново задънена улица.
— Надявам се, че има някакво „но“ — каза Стефи.
Той кимна.
— Но Сара Бърч е ходила до супермаркета в събота следобед. Поръчала на месаря да приготви няколко свински пържоли, които искала да сготви за вечеря в неделя. Бил доста зает и я помолил да почака. Но тя решила в това време да обиколи останалите щандове. Магазинът бил препълнен. Месарят твърди, че се върнала при него едва след час, което означава, че ни излъга, че през целия следобед е била с мисис Петиджон.