Все пак нямаше да я предаде на Смайлоу и Стефи.
Чу се отчетливо почукване на вратата и след миг тя се отвори. Бе готов да се скара на секретарката, че е пуснала някого след ясната му молба да не го безпокоят, но грубите думи останаха неизречени.
— Добро утро, Хамънд.
„По дяволите! Само това ми липсваше.“
Както винаги в присъствието на баща си, Хамънд мислено се подложи на нещо подобно на проверка преди полет. Как изглеждаше? Дали всички уреди и системи бяха в изправност? Дали нямаше малки повреди, които трябва незабавно да бъдат отстранени? Дали беше на ниво? Надяваше се баща му да не любопитства твърде много тази сутрин.
— Здравей, татко.
Той стана и хладно стисна ръката му над бюрото. Ако някога баща му го бе прегръщал, Хамънд явно е бил твърде малък, за да си спомня.
Вдигна сакото си и го сложи на една закачалка, свали куфарчето на пода и покани баща си да седне на единствения свободен стол в разхвърляното помещение.
Престън Крос бе доста по-нисък и набит от сина си. Но ръстът му не намаляваше въздействието, което имаше върху хората, и когато заставаше срещу мнозина, и когато разговаряше с някого насаме. Руменото му лице винаги бе загоряло от слънце в резултат на разнообразните му занимания на открито, между които тенис, голф и плуване. Сякаш с магия косите му бяха станали снежнобели още на петдесетгодишна възраст. Той ги приемаше като признак, който внушава на околните уважение.
Не бе боледувал нито ден и смяташе лошото здраве за белег на мекушавост. Бе отказал цигарите преди много години, но пушеше пури. Пиеше по три двойни бърбъна на ден. За него бе кощунство на масата за вечеря да няма бутилка вино. Винаги си наливаше чаша бренди, преди да си легне. Въпреки тези пороци, се държеше.
Отдавна бе преминал шестдесетте, но бе в по-добра форма, отколкото повечето мъже на половината на неговите години. Но властната му осанка се дължеше не само на внушителната фигура. По-впечатляващ бе динамичният му характер. Смяташе добрия външен вид за свой дълг. Мъже, които обикновено бяха доста самоуверени, се отнасяха към него със страхопочитание. Жените го обожаваха.
И в професионалния, и в личния му живот рядко се случваше някой да се съмнява в думите му или да му противоречи. Преди три десетилетия бе обединил няколко малки здравноосигурителни фирми. Под неговото ръководство новата компания се бе разраснала и сега притежаваше двадесет и един клона в целия щат. Официално бе полупенсиониран. Въпреки това, все още се водеше главен изпълнителен директор, и то не само формално. Наблюдаваше всичко — до цената на рекламните химикалки. Нищо не му убягваше.
Членуваше в множество управителни съвети и комитети. С мисис Крос получаваха покана за всеки официален прием. Познаваше всички влиятелни личности от югоизточните щати. Престън Крос имаше завидни връзки.
Въпреки че искаше да обича и уважава баща си и да му се възхищава, Хамънд знаеше, че Престън Крос безскрупулно е използвал качествата, които Бог му е дал, за греховни дела.
Престън започна неочакваното си посещение с думите:
— Дойдох веднага щом чух.
Обикновено след подобно изказване следваше поднасяне на съболезнования. Хамънд потръпна от ужас. Нима бе възможно баща му толкова скоро да е разбрал за неговото прегрешение с Алекс Лад?
— Какво си чул?
— Че ти ще водиш делото срещу убиеца на Петиджон.
Хамънд се опита да прикрие облекчението си.
— Вярно е.
— Щеше да ми бъде приятно да науча добрата новина лично от теб, Хамънд.
— Нямах възможност да ти се обадя, татко. Говорих с Мейсън едва снощи.
Баща му продължи, сякаш не бе чул обяснението:
— Вместо това, разбрах го от един приятел, който срещнал Мейсън на някаква благотворителна закуска. Когато между другото спомена за това по-късно в клуба, естествено предполагаше, че вече знам. Бях смутен, че все още не съм научил.
— В събота ходих на вилата. Съобщиха ми за Петиджон едва снощи, когато се прибрах. Оттогава нещата се развиват така бързо, че дори самият аз все още не съм успял да ги осмисля.
Само Хамънд знаеше колко бързо. Престън отстрани невидима прашинка от съвършения ръб на панталоните си.
— Сигурен съм, че това е невероятна възможност за теб.
— Да, сър.
— Ще бъде много нашумял процес.
— Зная…
— От което би могъл да се възползваш, Хамънд. — Престън енергично вдигна ръка като вдъхновен евангелистки проповедник и я сви в юмрук, сякаш улавяйки сноп радиовълни. — Използвай медиите. Нека името ти да влезе във всички ежедневници и гласоподавателите да разберат кой си. Самоутвърждаване. Това е ключът.