— Ключът е спечелването на това дело — възрази Хамънд. — Надявам се представянето ми в съда да говори само за себе си, без да разчитам на хвалби в медиите.
Престън Крос махна с ръка с явна досада.
— Хората не се интересуват какъв ще бъде изходът на делото, Хамънд. Кого го е грижа дали убиецът ще бъде осъден на доживотен затвор, дали ще се отърве с по-лека присъда, или ще остане на свобода?
— Мен — разпалено отвърна той. — А би трябвало и гражданите.
— Може би някога хората са обръщали повече внимание на поведението на обществените личности. Сега единственото, което е от значение за тях, е представянето ти по телевизията — засмя се Престън. — Ако се направи допитване, съмнявам се дали повечето хора дори ще имат представа какви са задълженията на един областен прокурор.
— Но същите тези хора протестираха срещу ръста на престъпността.
— Прав си. Използвай настроенията им! — възкликна Престън. — Говори за добро и зло и ще спечелиш симпатиите на обществеността. — Отпусна се в креслото. — Коткай репортерите, Хамънд, за да ги привлечеш на своя страна. Винаги прави изявления, когато те помолят. Дори ако говориш празни приказки, ще бъдеш смаян от резултата. Ще започнат безплатно да ти отпускат ефирно време. — Баща му намигна. — Първо спечели изборите, а после ще се правиш на рицар колкото щеш.
— А ако не бъда избран?
— Какво може да ти попречи?
— Остров Спекъл.
Хамънд бе хвърлил бомбата, но Престън дори не трепна.
— За какво говориш?
Той дори не направи усилие да скрие раздразнението си.
— Добър си, татко, много си добър. Щом искаш, отричай всичко, но аз знам, че лъжеш.
— Мери си думите, Хамънд.
— Да си меря думите? — Хамънд гневно скочи от стола и пъхна ръце в джобовете си. — Не съм дете, татко. Аз съм втори заместник на областния прокурор. А ти си мошеник.
Лицето на Престън стана червено като рак.
— Добре, много си умен. Какво мислиш, че знаеш?
— Знам, че ако детектив Смайлоу или някой друг открие, че името ти е свързано с проекта за Спекъл, истински ще загазиш, възможно е дори да стигнеш до затвора, което ще означава край на кариерата ми. Освен ако заведа дело срещу собствения си баща. Във всеки случай връзката ти с Петиджон ме изправя пред дилема.
— Успокой се, Хамънд. Няма за какво да се безпокоиш. Аз съм вън от проекта.
Хамънд се двоумеше дали да му повярва. Изражението на баща му бе спокойно и не издаваше никакви признаци на неискреност. Но той умееше да се преструва.
— Откога? — попита Хамънд.
— От няколко седмици.
— Петиджон не го знаеше.
— Разбира се, че знаеше. Опита се да ме предума да не се отказвам. Но аз се оттеглих и дори възвърнах парите си. Ужасно го ядосах.
Хамънд почувства, че страните му пламват от смущение. В събота Петиджон му бе казал, че баща му до гуша е затънал в проекта за остров Спекъл. Беше му показал документи, върху които ясно се четеше подписът на Престън. Дали Петиджон се бе опитал да го изиграе?
— Един от двама ви лъже.
— Кога си разговарял с Лут на четири очи? — полюбопитства Престън.
Хамънд не отговори.
— Когато се оттегли, продаде ли дела си на някого?
— Би било неразумно да не го направя. Появи се кандидат, който искаше да го откупи и бе готов да приеме цената ми.
Стомахът на Хамънд се разбунтува.
— Няма значение дали сега си вън или не. Щом си бил свързан с проекта, репутацията ти вече е опетнена. А поради роднинската ни връзка — и моята.
— Не бива да правиш трагедия от това, Хамънд.
— Ако някога се разчуе…
— Няма.
— Би могло.
Престън сви рамене:
— Тогава ще кажа истината.
— Която е?
— Че не знаех какви машинации върти Петиджон. Когато разбрах, се оттеглих.
— Обмислил си всички вероятности.
— Естествено, както винаги.
Хамънд прикова гневен поглед в баща си. Престън истински го предизвикваше да разнищи случая. Но той знаеше, че би било безсмислено. Вероятно дори Лут Петиджон бе разбрал, че Престън си е оплел кошницата. Бе използвал факта, че Престън временно е бил свързан с проекта за Спекъл, за да манипулира Хамънд.
— Бих те посъветвал, Хамънд — каза Престън, — да си извлечеш поука от това. Човек може да се измъкне от всяка ситуация, ако предварително си е съставил сигурен план за бягство.
— Това ли е съветът ти към твоя единствен син? Да мисли само за собствената си кожа?