— Съжалявам, Алекс. Бях стигнал до десетата дупка, когато позвъни на пейджъра ми. Не успях да дойда по-бързо. За какво става дума, Смайлоу?
Пъркинс имаше стабилна репутация и отлични постижения. Освен това бе почтен човек е неоспорими лични качества. Смайлоу бе любопитен да узнае при какви обстоятелства адвокатът се е запознал с Алекс Лад, затова го попита.
— Това е недискретен въпрос — отвърна Пъркинс. — Но не бих имал нищо против да отговоря, стига Алекс да е съгласна.
— Ако обичаш — каза тя.
— Поддържаме приятелски отношения. Запознахме се преди две години, когато Алекс и съпругата ми — Маги, членуваха заедно в комитета за „Сполето“ — обясни той, имайки предвид известния фестивал на изкуствата, който се провеждаше в Чарлстън през май.
— Това означава ли, че доколкото ти е известно, досега не са били повдигани криминални обвинения срещу доктор Лад?
— Говори по същество, Смайлоу — каза Пъркинс с характерния тон, който караше прокурорите в съда да го смятат за непоклатим противник.
— Искам да разпитам доктор Лад във връзка с убийството на Лут Петиджон.
Пъркинс зяпна от изненада. На лицето му се изписа изумление.
— Сигурно се шегуваш.
— За съжаление, не — увери го Алекс. — Благодаря ти, че дойде, Франк. Ужасно съжалявам, че прекъснах играта ти на голф. Печелеше ли?
— Хм, да, да — вяло отвърна той, все още не успял да осмисли думите на Смайлоу.
— Тогава съжалявам двойно повече. — Тя отмести поглед към Смайлоу и каза: — Всичко това е нелепо. Пълна загуба на време. Искам по-скоро да изясним въпроса и да си тръгна оттук.
Кимна в знак, че му дава разрешение да продължи. Смайлоу се наведе над бюрото си, включи касетофона и произнесе имената им, часа и датата.
— Доктор Лад, пазачът от паркинга на Ийст Бей Стрийт ви идентифицира по полицейски портрет. Паркингът не е снабден със система за автоматично таксуване, затова той записва номера на всяка кола и часа, в който е пристигнала.
За съжаление на Смайлоу, пазачът не отбелязваше часа на напускане. Заплащаше се при паркиране. За престой до два часа таксата бе пет долара. За минутите над сто и двадесет се изчисляваше надценка. Сумата бе вписана, но не и точният час, в който бе потеглила.
— Открихме ви по регистрационния номер. В събота следобед сте оставили колата си на паркинга за близо два часа.
Пъркинс, който слушаше съсредоточено, се засмя:
— Това ли е сензационното ти откритие? Големият пробив по този случай?
— Само началото.
— Адски бавно начало. И как тази история с паркинга свързва доктор Лад с убийството?
— Дадох бакшиш…
Пъркинс предупредително вдигна ръка, но тя го успокои:
— Всичко е наред, Франк. Дадох на младежа от паркинга десет долара, защото нямах по-дребни. Половината бяха за него. Сигурна съм, че затова ме е запомнил достатъчно добре, за да ме опише пред художник.
— Не той ни даде описанието — осведоми ги Смайлоу. — Получихме го от мистър Даниелс от Мейкън, Джорджия. Неговата стая в „Чарлз Таун Плаца“ е била в другия край на етажа, където се намира апартаментът, в който е отседнал Петиджон в събота следобед. Познавахте ли го?
— Не си длъжна да отговаряш, Алекс — посъветва я адвокатът. — Всъщност препоръчвам ти да не казваш нищо друго, преди да поговорим насаме.
— Всичко е наред — повтори тя, този път с лека насмешка. Отново погледна Смайлоу и каза: — Не познавам никакъв мистър Даниелс от Мейкън, Джорджия.
„Не само е хладнокръвна, но и умна“, помисли си Смайлоу.
— Става дума за мистър Петиджон. Познавахте ли го?
— В Чарлстън няма човек, който да не е чувал за Лут Петиджон — отвърна Алекс. — Името му се споменава във всички емисии.
— Значи сте разбрали, че е убит.
— Естествено.
— От телевизията ли?
— Прекарах част от уикенда извън града. Но когато се върнах, чух новините.
— Не познавахте ли лично Петиджон?
— Не.
— Тогава защо сте стояли пред вратата на апартамента му в приблизителния час на убийството?
— Не съм стояла там.
— Алекс, моля те, не казвай нищо повече. — Пъркинс я хвана под ръка и посочи вратата. — Тръгваме си.
— Ще направите лошо впечатление.
— Детектив Смайлоу, вие сте този, който прави лошо впечатление. Дължите извинение на доктор Лад.
— Готова съм да отговарям на въпросите, Франк, ако това означава, че тази глупава история ще приключи тук и сега — каза тя.
Пъркинс дълго не откъсна поглед от нея. Очевидно не бе съгласен, но се обърна към Смайлоу:
— Настоявам клиентката ми да се консултира с мен, преди да продължи.