Откритото БМВ спря на паркинга пред един луксозен ресторант. Боби също. Проследи ги с поглед, докато вървяха към входа. Бяха с изрязани шорти, под които се виждаха удивително дългите им крака с приятен загар. Оскъдните горнища почти не скриваха гърдите им. Хилеха се, закачаха се и напомниха на Боби за това, което умееше най-добре.
Прекоси препълнения ресторант и ги забеляза на терасата под един чадър. Тъкмо даваха поръчката си. Когато сервитьорката се отдалечи, Боби се настани на свободния стол до масата им.
Между начервените им устни се виждаха съвършено бели и равни зъби. На ушите им блестяха обеци с диаманти. Ухаеха на скъп парфюм.
— Аз съм от нравствената полиция — каза той със съблазнителен провлачен говор. — Пълнолетни ли сте?
Те се засмяха:
— Не се безпокойте, господин полицай.
— Отдавна не се налага да искаме разрешение.
— Разрешение за какво? — попита Боби.
— Тук сме на почивка и сме готови да опитаме от всичко.
— Наистина всичко.
Той им се усмихна дяволито.
— Така ли? А аз си помислих, че сте мисионерки.
Шегата му им хареса. Сервитьорката донесе две питиета. Боби се наведе напред.
— Какво пием, дами? — Беше му провървяло.
Администраторката най-сетне се осмели да прекрачи невидимата бариера пред офиса на Хамънд.
— Жената от портрета е идентифицирана. Доктор Алекс Лад. В момента е в участъка при Смайлоу за разпит.
По дланите му изби студена пот.
— Арестувал ли я е?
— Мис Мъндел каза, че е отишла доброволно. Но там е и адвокатът й. Веднага ли тръгвате?
— Може би по-късно.
Администраторката се оттегли.
Новината се разпространяваше бързо като ехо. Хамънд бе връхлетян от нея. Тактиката на Смайлоу при разпит би изкопчила признание и от Майка Тереза. Нямаше начин да разбере как се държи Алекс Лад. Дали е враждебно настроена, или е готова да сътрудничи? Дали има какво да признае? Как ще реагира, когато го види отново? А той?
За по-сигурно бе решил да отлага неизбежната среща очи в очи колкото е възможно по-дълго. Докато не узнаеше повече за доктор Алекс Лад и каква е била връзката между нея и Петиджон, за него бе най-добре да стои настрана.
Обикновено това бе възможно. Освен в много редки случаи, прокуратурата не се включваше в разследването, преди детективите да решат, че са събрали достатъчно доказателства за повдигане на обвинение, и Хамънд да ги предостави на съда. За разлика от Стефи, която не познаваше понятието „финес“, той оставяше полицията да свърши работата си докрай и тогава се заемаше със своята част.
Но това бе едно от редките изключения. Участието му бе неизбежно — ако не поради друга причина, то по политическа. Лица от местната и държавната власт, някои от които бяха заклети врагове на Петиджон, а други — негови съдружници, използваха убийството му като политическа платформа. Настояваха чрез медиите за незабавен арест и съдебен процес срещу убиеца.
За да увеличи тиража си, един от сутрешните вестници бе публикувал статия, посветена на жестоката истина, че никой, дори привидно неуязвим човек като Лут Петиджон, не е застрахован срещу насилието.
В обедните новини бе излъчена анкета с произволно подбрани хора, които отговаряха на въпроса дали смятат, че убиецът на Петиджон ще бъде заловен и справедливо наказан.
Случаят добиваше популярността, за която баща му мечтаеше.
А Хамънд се стремеше да избегне шумотевицата за колкото е възможно повече време. Затова прекара в офиса си още половин час, давайки си вид, че е зает.
Веднага след обедната почивка Монро Мейсън се втурна при него.
— Разбрах, че Смайлоу вече имал заподозряна. Гръмкият му глас отекна в стените като топовен изстрел.
— Новините се разчуват бързо.
— Значи е вярно?
— Преди малко получих съобщение.
— Обясни ми накратко за какво става дума.
Той му разказа за срещата с Даниелс и портрета.
— Из целия район около „Чарлз Таун Плаца“ са били разлепени копия от скицата и писмено описание. Пазачът от паркинга е разпознал доктор Лад.
— Говори се, че е известна психоложка.
— Такива слухове се носят.
— Беше ли чувал за нея?
— Не.
— Аз също. Може би жена ми е чувала. Тя познава всички. Мислиш ли, че Петиджон е бил неин пациент?
— На този етап, Монро, зная не повече от теб.
— Да видим какво ще откриеш.
— Ще те държа в течение за развитието на случая.
— Не, имам предвид сега, този следобед.
— Сега? Смайлоу не обича да му се бъркат — възрази Хамънд. — Особено аз. Стефи вече е там. Ако отида и аз, ще се ядоса. Ще помисли, че го проверяваме.